Читать «Бил галактическия герой на планетата на бутилираните мозъци» онлайн - страница 90

— Какво е това? — попита Бил.

— Ще глътне много време да ти обяснявам — отвърна мрънът. — Стискай още малко и сам ще видиш.

Бил стисна. Новият крак се държеше чудесно. Хирурзите бяха свършили страхотна работа. Въобще, напоследък не можеше да се оплаче от живота. Тази мисъл го накара да се огледа подозрително. Животът има този навик да ти пусне розова мъгла пред очите преди да те зашлеви по врата. Най-сетне стигнаха най-близката светлина. Оказа се, че е от доста голям огън, а два други бяха накладени на равни разстояния от първия. Трите образуваха равностранен триъгълник, което говореше, че са дело на същество, надарено с разум, тъй като природата — поне в тази й част, която познаваше — не си падаше по геометричните равновесия и не беше в състояние да начертае и една права линия.

Край огъня седяха двама души. Единият беше едър мъжага с голяма, сякаш издялана от камък глава. Имаше осанка на воин, а когато се раздвижи, на плещите му блеснаха металните люспи на броня. Бил го позна веднага.

— Ханибал! — извика той. — Какво правиш тук?

— Много добър въпрос — отвърна Ханибал. — По-добре попитай него.

Той посочи с палец другия мъж. Беше нисък и закръглен, съвсем плешив, ако се изключеха няколкото редки кичура, щръкнали насред темето му, които бяха боядисани в оранжево. Макар че очевидно беше двукрак — той стана, за да поздрави Бил, — непознатият носеше белези от по-ранна ихтиологична форма, например перки на гърба.

— Здравей, Бил. Очаквах те.

— Кой си ти? — подозрително попита Бил.

— Наричам се Бингтод, но това едва ли ти говори нещо. Всъщност хората ми казват Извънземния историк.

— Зная кой си — извика Бил. — Ти си заплахата за цялата човешка история.

— Някои вероятно ме смятат за такъв — призна Извънземния историк, — но не е вярно. Всъщност опитвам се да създам по-добро бъдеще за твоята планета, като нанасям някои дребни корекции в определени възлови точки от миналото ви. Вече успях да спася голяма част от изкопаемите залежи, които по твое време са само спомени.

— И как успя да го постигнеш?

— Една микроскопична добавка от три добре познати химични агента в 1007 година преди Христа превърна нефта в негоривна субстанция. Освен това спасих горите ви, като селекционирах архитекти, които по една или друга причина не умееха да строят дървени къщи. В конструираното от мен бъдеще няма парников ефект, нито термоядрена заплаха. Справих се успешно с тези проблеми. Няма сега да вземеш да твърдиш, че съм извор на злото, нали?

— Но защо ти трябваше да си завираш гагата в нашите работи? — проплака Бил.

— Нямаше друг начин. От висшия разум се иска да се меси и да променя.

— А мен защо домъкна тук? — попита Ханибал.

— За да създам крупномащабна темпорална аномалия и по такъв начин процесът да стане необратим. Ти си нещо като катализатор, който ускорява реакцията. Признавам, че не всички корекции доведоха до очаквания резултат. Но когато работиш с причини и следствия, никак не е лесно да предположиш какво ще стане.