Читать «Бил галактическия герой на планетата на бутилираните мозъци» онлайн - страница 87

За миг пред очите му се мярнаха размътени линии, сетне на тяхно място се появиха градски улици. Следващото преместване бе още по-кратко. Бил зърна познатите трисферни очертания на мъжки цуриянски екземпляр. Позна, че е мъжки, защото женските имаха по-малки издатини върху средната сфера. Но имаше и други неща, които в началото въобще не беше забелязал. На хоризонта се виждаше верига от ниски хълмове, а пред тях изникнаха очертания на къщи — с ексцентрична архитектура и същевременно странно познати. Нищо чудно, след като Цурия му бе станала нещо като втори дом. Само дето не беше съвсем сигурен дали иска да се прибира у дома. Истината беше, че го влечеше в казармата. Да имаше свой Трансформатор!… И какво ли е станало с агента ЦРУ и Илирия? Дали са се спасили Сплок и капитан Дърк? Каква е съдбата на Хам Дуо и неговото приятелче кукито?

Сега вече знаеше със сигурност къде е. Намираше се в цуриянския град, където го бяха държали като затворник. Спомни си, че възнамеряваха да го напъхат в протоплазмената машина, която произвеждаше нови тела за безтелесните цуриянци. Но сега изглежда никой нямаше намерение да се възползва от тялото му. Беше толкова приятно да се разхожда съвсем свободно по улиците! Дори компютърът бе престанал да му говори.

Краката неусетно го отведоха при градските порти с високи, украсени с орнаменти колони край пилоните с развети знамена. Не след дълго вече беше отвъд границите на града, изостави пътя и се насочи към полето. Тук също бе чудесно. Никой не крещеше по него, нито го караше да върши каквото и да било. Но не след дълго в душата му се пробуди тревога. Защо наоколо нямаше никого? Какво е станало с Трансформатора? Какво ли му бяха стъкмили този път?

Тъкмо в този момент Бил почувства сърбеж в алигаторския крак, който се усилваше толкова бързо, че се наложи да седне и да смъкне армейския си ботуш. Едва тогава забеляза, че кракът е сбръчкан и схванат. Сърбежът ставаше непоносим, ето защо Бил се наведе и разтвори пръстите си, между които откри мъничък овален предмет колкото грахово зърно. Взе го между пръстите си и откри с изненада, че това е малък зелен мрънски гущер, свит на топка.

— Илирия! — извика той. — Ти ли си това?

Той доближи миниатюрния гущер до ухото си. Не беше сигурен, но му се стори, че чува тъничък звук като от затворено вътре микроскопично същество. Разтърси гущера и като че ли нещо вътре се разтрака. Бил го постави между дланите си и започна да го стиска, разчитайки да го строши и да намери Илирия вътре.

Гущерът се разви.

— Ей, я престани! — извика мрънчето с толкова тънък глас, че сякаш бе на границата с ултразвука.

— Кой говори? — попита Бил.

— Мрънът, ето кой. Ти кой си мислиш, че съм — Дрънг Предсмъртното желание?

— Ей, ти откъде знаеш за моя стар сержант, покойния Дрънг Предсмъртното желание?