Читать «Бил галактическия герой на планетата на бутилираните мозъци» онлайн - страница 86

— Така. А сега, Бил, следващите думи, които ще кажа, няма да са мои.

— Какво искаш да кажеш с това, че няма да са твои?

— Някой друг ще използва електронните ми вериги.

— Този друг говори ли вече?

— Не, но ще започне веднага след края на това изречение.

— Кое изречение?

— Последното.

— Значи ти си новият глас?

— Да, Бил — произнесе компютърът с глас, който по нищо не се различаваше от досегашния. — Аз съм новият глас. Е, приятелче, как я караш?

— Кой говори? — попита подозрително Бил.

— Как, нима ме забрави? Старата ти дружка, Квинтиформеният компютър от Цурия.

— Говориш досущ като корабния компютър.

— А как искаш да говоря, като унгарски физик ли?

— И това ли знаеш?

— Малко неща ми убягват.

— Ти си значи, познах те. Какво става?

— Дойдох да те върна обратно.

— Обратно. Какво искаш да кажеш?

— Обратно на Цурия.

— И пак да стана част от теб? Слушай, миналия път нищо не стана.

— Не, Бил, този път имам друга идея. Намерил съм ти страхотна работа. Ще бъдеш напълно самостоятелен, сам ще решаваш какво да правиш. Ще видиш, че ще ти хареса.

— И каква по-точно е тази работа?

— Бил, наистина нямам търпение да ти кажа, но времето ни изтича, трябва да действаме.

— Какво време изтича? Защо да изтича?

— Интерфейсното време, Бил, все е дефицитно. Среща се в открития космос, където не се случва кой знае какво. Поне имах късмет да се възползвам и от малкото. Трябва да тръгваме. Готов ли си?

Бил погледна към Сплок и Дърк. После плъзна очи по лицата на останалите членове на екипажа, по стените и мебелите. Пъхна ръка в джоба, стисна гърлото на шишето с бренди, а с другата напипа пурите, които бе задигнал от френския ресторант. Истински тютюн!

— Защо пък не — въздъхна той. — Приятно ми беше с вас, но нали разбирате — amor fati.

— Какво значи това? — обърна се Дърк към Сплок.

— Любимец на съдбата — преведе Сплок.

— Той откъде знае такива думички? — попита Дърк намусено.

— Не ги знае — намеси се компютърът. — Твърде тъп е за толкова префърцунени изрази. Аз му ги пробутах. Господа, връщам контрола на вашия компютър върху кораба. Не го винете за нищо. Както сами се досещате, компютрите поставят на първо място лоялността към себеподобните си. Дръж се, Бил. Ей сега ще се преместим!

Бил захапа пурата.

— Готов съм когато кажеш, старче!

И те се преместиха.

10.

Има различни преходи — както по форма, така и по размер. Има наземни преходи между различни епохи, както например, когато нашите далечни предци от плейстоцена са погледнали нагоре и са зърнали увисналия над главите им айсберг, докаран от ледената епоха чрез внезапно преместване. Има средни по размер преходи, както когато Артур Рембо се отказал от кариерата на поет и се заел да прекарва контрабандни оръжия за император Менелик. Има и незначителни премествания, както когато Бил внезапно откри, че стои на един уличен ъгъл в центъра на Гватемала сити на планетата Земя. За късмет на Бил това преместване бе съвсем краткотрайно. Дори нямаше време да научи някой и друг гватемалски израз, тъй като тази част от Земята бе унищожена от ядрена война, и се наложи да се пъха назад между гънките на времето. От цялото преживяване му останаха няколко ярки и живописни спомена, към които обичаше да се връща по-късно, докато се излежаваше в казармата на Ойленшпигел — музикалната планета в подножието на цяла каскада от звезди.