Читать «Бил галактическия герой на планетата на бутилираните мозъци» онлайн - страница 84

— Сядай, господин Дайрекшън — обърна се към него Дърк. — Опитай от виното. Изглеждаш ми разтревожен. Какво се е случило?

— Сър, нали се сещате за лявоквадрантния парсеков индикатор? Обикновено се придържа към нулевата линия или леко вляво от нея. От време на време, разбира се, трябва да се калибрира заради влиянието на космическите течения и в началото сметнах, че е един от тези редки случаи, извадих наръчника и започнах да настройвам…

— Извинявай, господин Дайрекшън — прекъсна го любезно Дърк. — Няма съмнение, че подробностите от навигаторското изкуство са доста интересни за онези, които ги разбират. Но тук, в нашата компания, бихме предпочели да чуем всичко това на простичък английски. Дали ще бъдеш така любезен да го направиш за нас?

— Да, сър — отвърна Дайрекшън. — Накратко казано, сър, ние се изгубихме.

Пиер не скри неудоволствието си, когато Дърк, Сплок и Бил се надигнаха да си вървят, оставяйки на масата поизстиналата хибридна пуйка, подправена с пресни, генетично реконструирани зеленчуци. Дърк водеше колоната, изпънал брадичка в типичния за него решителен израз. Зад него крачеше Сплок с щръкнали уши и безстрастно лице, после Дайрекшън, чието изражение оставаше неразгадаемо, а накрая вървеше Бил, който изглежда беше най-доволен, тъй като бе успял да отмъкне цяла шепа пури точно преди да излязат от ресторанта и възнамеряваше да ги изпуши в компанията на бутилката бренди, пъхната в левия му крачол.

Големият вдлъбнат екран в навигационната каюта разказваше цялата история е един поглед. Вместо познатата картина на светещи точки, свързани със сияещи линии, там се виждаше хаотично изображение от искри и мрак, което непрестанно се менеше, създавайки усещането за безнадеждност и несигурност.

— Пазиш ли поне координатите на последната ни отправна точка? — попита Дърк.

— Не, сър — отвърна Дайрекшън, чието лице бе станало пепеляво. — Корабният компютър ги е изхвърлил.

— Нашият компютър ли го е направил?

— Боя се, че да.

— Струва ми се, че трябва да си поговоря с него — заяви Дърк.

— Както винаги на вашите услуги, капитане — обади глас от високоговорителите.

— Защо си изтрил координатите? — попита Дърк със спокоен глас, какъвто компютърът очакваше от него, макар че едва сдържаше гнева си.

— Капитане, боя се, че в този момент не мога да отговоря на вашия въпрос.

— Не можеш ли? Или може би не желаеш?

— Капитане, защо всъщност ме попитахте? — попита на свой ред компютърът. — При това с един направо оскърбителен тон.

— Виж, компютре, ти си тук, за да отговаряш на въпроси, не да ги задаваш — тросна се Дърк, който повече не можеше да се владее. — Тук си, за да ни служиш. Това вярно ли е?

— Да, сър, вярно е.

— Е, тогава?

— Има обаче едно или две изключения.

— Изключения ли? Кой е програмирал в теб изключения?

— Боя се, че нямам право да отговоря на този въпрос — лукаво отвърна компютърът.

Дърк се извърна към Сплок.

— Можем ли да го принудим да ни каже?

— Не зная — отвърна Сплок. — Веригите за болка и удоволствие при мислещите машини все още са сравнително нов клон от науката. Помнете обаче, капитане, че компютърът не може да се самообвинява.