Читать «Бил галактическия герой на планетата на бутилираните мозъци» онлайн - страница 83

Бил помогна на Сплок да отнесе капитан Дърк в неговата каюта, защото капитанът бе изгубил съзнание веднага щом се хлопнаха вратите. Двамата го положиха на кушетката и пуснаха любимата му мелодия — дрънчащи чинели и думкащи барабани от музикална пиеса с героично звучене, изпълнявана от бандата на „Космическите пандизчии“. Миглите на Дърк потрепнаха, после се вдигнаха и той ги погледна. Очите му бяха кървясали, зачервени. Но поне в тях се четеше разум.

— И така, господин Сплок, мисля, че сега вече разбирам онова, което говореше по-рано — за откриването на аналогии.

— Надявах се, че ще го разберете — кимна Сплок — веднага щом ви приберем на борда.

Двамата мъже си размениха самодоволни усмивки на интелектуалци, които са стигнали до единно становище по труден въпрос.

— Каква аналогия? — попита Бил с недоволната усмивка на останал неразбран интелектуалец.

— Не се съмнявам, че познаваш добре гръцката митология — заговори Сплок, — и сигурно ще си припомниш бързо онази глава от „Одисеята“, където Одисей трябва да прекара кораба покрай острова със сирените. Той кара своите другари да си запушат ушите, за да не бъдат подмамени от тях. Но тъй като самият Одисей иска да ги чуе, нарежда да го завържат за мачтата. Когато минават покрай острова, Одисей започва да моли моряците да го пуснат, но те продължават да гребат, тъй като не чуват гласовете на сирените.

Бил чакаше, но Сплок изглежда нямаше намерение да каже нищо повече.

— Това ли е? — попита той.

— Това е — отвърна Сплок.

— Затова значи искаше да ти събера восък от кошерите.

— Да.

— За да запушиш ушите на хората от екипажа.

— Съвършено вярно.

— Аналогия.

— Аха — рече Сплок. — Една от първите ми. Много се гордея с нея.

Бил така и не беше разбрал какво означава тази аналогия, но реши, че ако ги попита, ще го сметнат за тъп. Може пък да е някакъв кораб. Май беше време да зарежат тоя досаден разговор.

— Добре, след като се справихме със задачата, ще бъдете ли така добри да ме метнете до моята военна база? Сигурно вече се чудят какво е станало с мен.

— Няма нищо по-просто на света, скъпи приятелю — отвърна Дърк, който беше възстановил напълно ведрото си отношение към света. Но не се оказа чак толкова просто.

Първото затруднение излезе на бял свят малко след това, докато Бил вечеряше с Дърк и Сплок в „Л’Оберже д’Ор“ — малкия очарователен френско-венериански ресторант на борда на кораба. На кораба имаше много и различни ресторанти от много националности. Да се изследва и изучава космосът е доста трудна работа и хората, които го вършеха, очакваха да си отдъхват добре. Тъкмо по тази причина съществуваха и приятни местенца като „Л’Оберже д’Ор“. Всъщност досега Дърк не беше стъпвал в ресторантчето, тъй като цените бяха доста солени, а и на входа се изискваше вратовръзка. Но сега случаят бе по-специален. Тъкмо опитваха caneton a l’orange, поднесен им от Пер, засмения френски андроид с лъскави тънки мустачки, когато Едуард Дайрекшън, главният навигационен офицер — освен в случаите, когато навлизаха в пристанища и речни устия — дойде на тяхната маса.