Читать «Бил галактическия герой на планетата на бутилираните мозъци» онлайн - страница 81

— Тогава тази вечер, когато изгрее луната.

— Коя луна?

— Малката, дето е синя. Изгрява веднага щом залезе зелената.

— Схванах — кимна Бил и отиде да похапне от последното, както се надяваше, барбекю на планетата Ройо.

Когато малката синя луна изгря, Бил вече чакаше на уговореното място — малка горичка отвъд пътя, който водеше към долината, където се беше приземил „Находчивост“.

— Носиш ли торбата? — попита Сплок.

— Ето я тук. — Бил вдигна тежката торба и я разтърси. Нещо едро и безформено се разклати вътре. Не издаваше никакъв звук.

— Да тръгваме — каза Сплок. Те се спуснаха към кораба.

Сплок извади дистанционното управление от джоба си и натисна малкото копче. Чуха се три поредни писукания и защитният екран изчезна. Той натисна копчето още два пъти. Входният люк се отвори. Ново натискане задейства асансьора, който щеше да ги отведе във вътрешността.

— Да вървим — повтори Сплок.

Личният състав на кораба бе събран в централното помещение. Гледаха някаква стара комедия, в която горили с нафталинени костюми пиеха чай. Изглежда преди това се бяха подкрепили с лекия, неводещ до привикване наркотик, който филмовите производители пращаха заедно със записа. Това беше дъвка, богата на „конголеум 23“, химикал, който се среща в млякото на майките шимпанзета, чиято цел е да убеди бебетата шимпанзета, че животът им е щастлив.

— Божичко, Сплок — подскочи Лари Ларуе, все още новак в екипажа, който кандидатстваше за мястото на радиста. — Къде е капитан Дърк?

— Нашият капитан има малко премеждие — обясни Сплок. — Всъщност е в опасност, но той самият не го знае. Отиваме да го спасим.

— Божке, ама че готино! — подскочи Линда Ксеукс, новата камбоджанска секс-звезда, която кандидатстваше за мястото на Главния корабен медик. — О, моля те, разкажи ни повече за нашия скъп капитан! Чудесно е, че ще можем да излезем навън, да се поразтъпчем и да свършим някоя и друга работа, вместо да стоим в тия задушни помещения. Не че се оплаквам, моля ви се.

— Първо обаче трябва да направите едно нещо — прекъсна я Сплок. — Вероятно сте забелязали стоящия до мен висок и младолик субект, който държи голяма кожена торба, взета от нашия склад.

Присъстващите изръкопляскаха на Бил, защото — макар да не го познаваха — предположиха, че е някоя важна особа.

— Сега Бил ще мине между вас с торбата — продължи Сплок. — Всеки ще бръкне вътре и ще извади шепа от съдържанието. Съвсем малко е напълно достатъчно. Предполагам, че веднага ще ви стане ясно защо. Давай, Бил.

Бил отиде първо при Ксеукс. Тя пъхна ръка в торбата и ахна. След това погледна въпросително Сплок.

— Може ли да говоря откровено?

— Не — отряза я Сплок. — Нямаме време. Направи го, Ксеукс. Всичко ще бъде наред.

Клепачите на красавицата трепнаха. Тя прехапа долната си устна и отново бръкна в торбата. После изпъшка и си взе шепа от онова, което бе вътре.

— Оооо! — чуха я да стене. — Още е топло.

— Така трябва да бъде — мрачно отвърна Сплок.

А на брега първите лъчи на зората озаряваха телата на красиви млади хора, изтегнати един до друг като кученца до майка си. Бледата светлина, в началото пурпурно-сивкава, сетне тъмнорозова, се плъзгаше бавно по изящно оформените устни, перфектно издяланите брадички, чудесно изваяните гърди и дългите стройни крака. Последните няколко искри от снощното барбекю се носеха из въздуха като закъснели светулки. Едно кантатово дърво в края на плажа свиреше Вивалди. Обади се бухал и веднага му отвърна с ленивия си глас гмурец. Раят бе потънал в дълбок сън.