Читать «Бил галактическия герой на планетата на бутилираните мозъци» онлайн - страница 80

Бил нито веднъж не посети лекциите на Дърк. Прекарваше времето си край брега или обикаляше околните хълмове. Понякога Илирия го придружаваше на тези кратки експедиции, но бързо губеше интерес.

— Какво ти пука — питаше го тя, — когато шоколадовите шубраци и марципановите дръвчета ни снабдяват с толкова вкусни сладкиши? Пробва ли от храсталака с кремавите цветчета?

Бил обаче бе изгубил всякакъв апетит. Мрачен, мълчалив, той обикаляше наоколо с голямата торба, която му бе дал Сплок. Ден след ден се губеше из вътрешността на острова, а торбата все повече се пълнеше. Бил не казваше на никого какво има вътре. Очевидно бе обаче, че Сплок е в течение. Двамата мъже си разменяха мрачни кимвания, когато Бил се завръщаше на безкрайния бряг, където купонът никога не секваше.

Постепенно сред ройонците тръгна слухът, че Бил и Сплок са извратени. В живота им нямало място за удоволствия. Тъй като на Ройо удоволствието бе нещо като религия, оттук до заключението, че двамата са олицетворение на злото, бе само една крачка. Съвсем скоро до този извод стигна една група сърфисти, които се събираха всеки следобед да потанцуват рап и да си припомнят големите вълни. Веднага възникна и вторият въпрос — какво да правят. Един смел теоретик предложи да се заемат с изучаване на насилието. Ройонците никога не бяха воювали. Дори семейните скандали завършваха с веселото подвикване „Хайде да сърфираме!“. Те, разбира се, знаеха какво е насилие — най-вече от пътуващите търговци. Насилието означаваше да пукнеш главата на другия. Ройонците го разбираха, предполагаха също, че зад всичко това може да се крие някакво удоволствие. Проблемът беше, че никога досега не го бяха практикували, а мразеха да вършат нещата надве-натри. Всички до един бяха родени с прекрасни сърфистки умения, останали в гените им от някакъв пра-пра-пра-сърфистки бог. Или поне така вярваха. Ройонците никога не вършеха нищо друго освен това, което вършеха добре. Ето защо им беше толкова трудно да прибегнат до насилие. Кой от тях ще опита пръв? Ами ако се провали, другите няма ли да му се присмиват? Много важно бе да запазиш репутация в сърфисткото общество.

Накрая взеха решение всички заедно да се нахвърлят върху Бил и да го стъпчат до смърт, което не криеше опасности от провал, тъй като щяха да действат едновременно. Сплок обаче благодарение на нечовешката си интуиция бе предвидил този ход. Той каза на Бил:

— Дойде моментът за действие.

— Ами аз съм готов. Набавил съм всичко, което е нужно.