Читать «Бил галактическия герой на планетата на бутилираните мозъци» онлайн - страница 49

— Може ли да си сипя? — попита той.

— Чувствай се като у дома си — махна с ръка Ханибал. — В голямата кана виното го бива. За другите не съм сигурен.

Бил опита предпазливо, вкусът му хареса и той си сипа цяла чаша.

— Уха! Какво е това нещо? — попита той.

— Палмово уиски — отвърна Ханибал. — Прави се само в планините на Картагена. Използвали някакъв много таен процес, наречен „дестилационе“.

— Страхотно — измърмори Бил и гаврътна още една чаша.

Ханибал се върна към разговора със Сплок. Двамата продължиха да си бъбрят полугласно, но Бил и без това не се интересуваше какво имаха да си кажат. Палмовото уиски бе приковало изцяло вниманието му и вече бе започнало да поизглажда мозъчните му гънки. Животът не му се струваше толкова лош. Малко замъглен, но какво пък толкова! Реалността стана още по-примамлива, когато без никаква видима подкана в помещението се появиха цяла група танцьорки, придружени от трима музиканти с богат арсенал струнни и духови инструменти.

— Ха така де! — провикна се Бил. — Това е животът!

Танцьорките погледнаха към Ханибал, но той бе погълнат от разговора със Сплок и само им махна разсеяно. Те заобиколиха Бил, направиха кръг около него и започнаха да танцуват. Бяха все отбрани хубавици, високи, стройни, с широки ханшове и пищни гърди, а краката им не знаеха спиране. Негов тип жени! Докато танцуваха, те му правеха примамливи жестове, току си смъкваха воалите, а свирачите се хилеха и тропаха на странните си инструменти. Бил използва един удобен момент и попита една от танцьорките какво ще прави след вечеря, но тя изглежда не говореше пунически.

Докато се вихреше танцът, Бил продължаваше да набляга на уискито и сладкишите, без дори да забелязва какво яде. Вече се готвеше да попита музикантите дали не знаят някоя от песните, които помнеше от младостта си в казармата, когато Сплок и Ханибал най-сетне изглежда постигнаха някакво споразумение. Те си стиснаха ръцете, надигнаха се и се приближиха към Бил. Ханибал махна с ръка, музикантите си събраха инструментариума и напуснаха помещението, следвани от танцьорките.

— Уредено е значи — заговори Сплок. — Самият Ханибал ще ни се притече на помощ. Той ще доведе пет отбрани слонски ескадрона. Уверих го, че ние ще се погрижим за поддръжката им.

— Страхотно — произнесе с известно затруднение Бил. Имаше чувството, че езикът му е надянал скафандър. — Пък и не изглеждаше да е много трудно, шъ знайш.

— Никак. Ханибал все още мечтае да си отмъсти на Рим за поражението. Има само едно условие.