Читать «Бил галактическия герой на планетата на бутилираните мозъци» онлайн - страница 50

— Какво по-точно? — попита Бил и премигна.

Сплок се поколеба.

— Боя се, че няма да ти се понрави. Но ти си толкова надрънкан, че едва ли ще го разбереш. Пък и нали обеща да ми помагаш с каквото можеш.

— К-к-какво?

— Картагенците имат един много интересен обичай. Когато сключват съюз с някого, настояват преди това най-добрият от войните им да се сражава с герой от бъдещия съюзник. Решението им зависи от изхода на двубоя.

— И к-кой?… — попита Бил, който едва схващаше какво му говори Сплок.

— За противника ли питаш? Думата, която използваха, не ми говореше нищо — обясни Сплок. — Тъй че не мога да ти кажа кого са имали предвид… или какво.

— Искаш да кажеш, че… може да е… звяр? — Бил замига още по-често, като часовников механизъм в последните секунди преди изригването на бомба.

Сплок кимна.

— С такива проблеми се сблъсква човек, когато слезе на примитивен свят. Няма значение, предполагам, че опитен рейнджър като теб ще се справи с противника, какъвто и да е той.

— А какво ще стане, ако загубя?

— Не бери грижа. Ханибал се съгласи да ни помогне дори и да те убият.

— Уф, слава Богу, страхотно. — Но Бил изведнъж започна да изтрезнява. — Сплок, остроух кучи син, в какво си ме забъркал? Аз дори нямам оръжие.

— Ще импровизираш нещо — подсказа му Сплок. — Това е първото и най-ценно качество на добре обучения войник. И забрави тия ушни обиди.

— Хайде — прекъсна Ханибал приятелския им разговор, — още сега можем да организираме двубоя.

Бил посегна към каничката с палмово уиски, после се отказа. Всъщност беше почти напълно изтрезнял и вече съжаляваше за това.

А сега да ви разкажем за арената за двубои.

Намираше се в една част на града, известна като Свещения двор — черна квадратна сграда, в която се помещаваше грамаден амфитеатър, с покрив — открит към ослепителното африканско небе. Както и на други места за забавления, и тук — срещу различно заплащане — имаше слънчеви и сенчести места. Продавачи раздаваха глинени плочки с различни изрисувани фигури, обозначаващи мястото, реда и сектора. Когато не се използваше за състезания, в Черния театър, както го наричаха всички, се организираха балетни постановки, музикални фестивали, церемонии по дефлориране и чествания на разни почитани богове.

Арената беше кръгла, заобиколена от стръмна трибуна, която вече бе наполовина пълна. Между редовете щъкаха търговци, предлагащи ферментирало мляко и подсладени ядки. Нови и нови тълпи нахлуваха през разтворените порти. Подът на арената бе поръсен с пресен пясък. Група акробати и един палячо с маска на сатир и триметров фалос се грижеха да подгряват настроението на тълпата.

В една пещера под арената Бил бе подхванал нервен разговор със Сплок.

— Няма да изляза там — настояваше той, — преди да ми осигуриш някакво свястно оръжие. — Бил категорично бе отказал да облече специалния гладиаторски костюм. Не беше приел да се въоръжи и с мечовете, положени пред него на масата.

— Защо бе, тия мечове изглежда си ги бива — кандърдисваше го Сплок, докато опипваше острието на един от мечовете. — Не мога да разбера защо се дърпаш.