Читать «Бил галактическия герой на планетата на бутилираните мозъци» онлайн - страница 42

— По-късно — въздъхна Бил, който нямаше никакво намерение да й обяснява хетеросексуалните — или хомосексуални? — упражнения, на които бе станала свидетел.

— Няма да забравя да те попитам. Повъртях се още малко и открих това тяло в едно тайно помещение в корпуса на кораба. Изглежда беше в безсъзнание и затова просто се пъхнах в него и го взех.

— Без никакви проблеми?

— Съвсем никакви. Тези гущери са големи веселяци, да знаеш.

— За теб, може би, но не се опитвай да го кажеш на някого от Обединеното командване. Всякакво тяло ли можеш да вземеш?

— Да, разбира се. Но не защото сме кой знае колко интелигентни. Просто ние съществуваме предимно умствено, което не може да се каже за останалите същества.

— Това е доста интересно — промърмори Бил, по-скоро на себе си. Той присви очи, докато в ума му се оформяше някаква мъглява засега идея.

— Бил, защо мижиш?

— Мислех нещо. Ще ти кажа по-късно. Слушай, Илирия, тук нещо не е наред.

— Скоро всичко ще се оправи. Ако пък не се получи, зарежи го. Какво значение има едно тяло повече или по-малко? Знам откъде мога да се снабдя с наистина хубави тела, без да нарушавам някое от моралните правила за вземане на тела, на които ни учат на Цурия.

— Това е страхотно. Но за друго ми беше мисълта. Исках да кажа, че нещо не е наред с хората на този кораб. Винаги съм смятал капитан Дърк за прочут герой. А одеве го чух да подготвя план за нападение на невинни хорица от планетата, към която се приближаваме.

— Много странно, съгласна съм. Всъщност ще трябва да се доверя на думите ти, тъй като не знаех нищичко за него, преди да попадна на този кораб. Какво според теб може да е обяснението?

— Нямам представа — сви рамене Бил. — Когато го попитах, той заяви, че въобще не бил Дърк, а някой си анти-Дърк.

— Какво ли значи това?

— Нямам ни най-малка представа.

— Дали да не попитам Квинтиформения компютър?

Бил я погледна заинтригувано.

— Можеш ли да го направиш?

— О, да, нали ти казах, че компютърът искаше да ти помогне. Той поддържа постоянна връзка с мен. Още сега ще го попитам.

Малкият зелен гущер, който сега бе Илирия, се сви на топка и само очичките му изпъкваха навън. Той ги притвори, увеси чене и си придаде отпуснат вид.

— Ей, Илирия — сръга го Бил. — Ти добре ли си?

— Добре е — отвърна гущерът. — В момента говори Квинтиформения компютър. Бил, искам да ти се извиня. Истината е, че си играех с теб. Моля те да се върнеш обратно.

— Да не мислиш, че ми беше приятно да съм част от теб? Не се сърди, но предпочитам да съм си аз.

— Напълно обяснимо — съгласи се компютърът. — Прав си, че мозъкът ти е твърде ценен, за да позволя да бъде изгубен.

— Моят мозък ли?

— Да, и двете полукълба.

— Аха. Доколкото знам, всички човешки мозъци са устроени по този начин.

— Знаеш ли какво означава това?

— Не съм сигурен.

— Означава, че мозъкът ти може да се равнява по мощност с този на всеки компютър, без да се налага да става част от него.

— Уха! — възкликна Бил. — Това е страхотно.

— Виждаш ли, че компютърът наистина се грижи много за теб.