Читать «Бил галактическия герой на планетата на бутилираните мозъци» онлайн - страница 41

— Илирия! Ти ли си, наистина?

— Аз съм, Бил — отвърна гущерът. Имаше писклив глас, но сигурно заради миниатюрния ларинкс и мекото небце. Тембърът обаче несъмнено принадлежеше на Илирия.

— Как си се вмъкнала в този мрън?

— С помощта на Квинтиформения компютър. Когато видя, че се готвиш да напуснеш планетата и вероятно никога няма да се върнеш, той си даде сметка, че може би е бил малко груб спрямо теб.

— Груб ли? Дни наред ме държа на студ и влага!

— В преносен смисъл, разбира се — уточни Илирия. — Но въпреки това трябва да е било прекалено дълго. Бил, компютърът ме помоли да ти кажа, че съжалява. Той се възхищава на независимия ти дух. Иска да се върнеш обратно, готов е да ти прости всичко, тъй като смята, че си много полезен за Цурия.

— Аз пък не искам повече да съм част от компютър — отвърна гневно Бил.

— Разбира се, че не. Компютърът осъзна грешката си, задето се опита да прекърши гордия ти дух. Бил, има и други, по-приятни занимания. Работа, която ще ти хареса.

— Съмнявам се — отвърна сухо Бил.

— Освен това ще бъдеш с мен — посочи Илирия.

— Да, и това също — кимна той.

— Не изглеждаш особено ентусиазиран.

— Не, бе, Илирия, знаеш, че те харесвам. Но да се появиш в килията ми в облика на мрън, смъртния враг на човечеството…

— Бях забравила — призна тя. — Май си прав.

— Предишните ти форми бяха за предпочитане. Е, не чак толкова, разбира се. Между другото, как се сдоби с мрънско тяло?

— Трябваше сам да се досетиш — отвърна Илирия. — Нали знаеш, че ние, цуриянците, съществуваме под формата на лъчиста енергия, докато не си намерим тяло, което да обитаваме. Прибираме всички тела, които ни попаднат. Знаех, че тялото на гущер е по-подходящо за общуване с хора, отколкото предишната ми форма.

— Сферите си бяха много хубави — рече Бил.

— Много си мил, че ми го казваш. Зная, че не ти харесваха особено. Но поне извадих късмет да се сдобия с тях. Знаеш ли, че повечето мои сънародници въобще нямат тела. Ти обаче питаше за гущера. Реех се значи лениво из добрия стар боен кон „Находчивост“ и търсех подходящ гостоприемник…

— Между другото — прекъсна я Бил, — как се озова на „Находчивост“?

— Компютърът го направи. Сети се, че това е единственият възможен начин да те върне обратно. Ето защо ми помогна да се прехвърля на борда. Той ме снабди с енергия. Достави ми всичко, от което се нуждаех, с изключение на тялото. Това надвишава и неговите възможности. Предполагаше обаче, че тук ще мога да намеря нещо подходящо.

— Повечето хора, които познавам — отбеляза Бил, — използват телата си постоянно.

— Зная — кимна Илирия. — Всички, които срещнах, работеха здраво с телата си. Дори когато спят, ги ползват, за да сънуват. Бил, тези хора са ужасно активни, не мислиш ли?

— Предполагам, че си права. Кажи ми за мръна.

— Ами след като огледах целия кораб, реших, че късметът ми е изневерил. Всички използваха телата си по един или друг начин. Някои от тях ги използваха заедно, което ми се стори много забавно. Трябва да ми кажеш…