Читать «Бил галактическия герой на планетата на бутилираните мозъци» онлайн - страница 44

Бил чуваше тропота на тежките ботуши по коридора пред неговата килия. Те спряха пред вратата и той усети как сърцето му замира. Изщрака затвор на заредено оръжие. След него се чу стържене на ключ в ключалката.

— Моля те, компютре, измъкни ме оттук.

— Дръж се, тогава — извика компютърът. — Ще е малко трудно — за теб, искам да кажа. Ще използвам една техника, която досега не съм прилагал — не давам гаранция срещу дефекти.

— Пет пари не давам за дефектите! — крещеше Бил, който изпадна в истерия, когато забеляза, че на прага са застанали Дърк и Сплок, подпрели ръце на хълбоците, зловещо нахилени, издокарани в черни униформи със злокобни емблеми, накачулени на различни места, и заобиколени от цял отряд въоръжени до зъби войници.

— Здрасти, пиленце! — поде Дърк, а Сплок и войниците се разсмяха садистично.

— Компютре! — изпищя Бил.

— Добре де, добре — отвърна доволно компютърът. — Щом толкоз настояваш…

Капитан Дърк пристъпи в килията и Сплок го последва по петите. Зад тях маршируваха войниците. В този момент Бил почувства, че алигаторският му крак започва да расте. Той щръкна през символичните парцали, с които Бил го бе усукал, подтикван от някакво объркано чувство за благовъзпитаност. В началото беше голям колкото диня, после колкото три годишно прасе, овца преди бръснене, пиано, едноместен гараж — и когато Дърк и хората му съгледаха тази атавистична грозотия, те неволно отстъпиха назад. За Бил не оставаше друго, освен да се държи за крака си, който в този момент тежеше два пъти повече от самия него.

— Ей сега ще върна нещата постарому — обеща компютърът и миг по-късно кракът възстанови първоначалните си размери. Но веднага след това се случи нещо друго. Бил откри, че е пораснал. Чувстваше се наистина странно да се издига нагоре и същевременно да изтънява, докато накрая заприлича на въздълъг и тънък кренвирш, на някакъв ексцентричен модел на червей, изработен за забавления и разтуха.

— Не се кокори такъв! — извика му компютърът. Намери си дупка!

Бил не разбираше за какво говори компютърът. Изведнъж съгледа над главата си мъничка дупка, или по-скоро пукнатина, която обаче изглеждаше достатъчно голяма, за да побере главата му. Той я напъха и изведнъж се почувства като у дома си. Усещането беше направо изумително.

В началото се уплаши, че пада с главозамайваща скорост, но скоро забеляза, че не е сам. Редом с него се носеше издължен зеленикав червей, който очевидно произхождаше от гущеровидното тяло на мръна. Очевидно ли? Светът наистина трябва да се е побъркал, щом такива неща му се струваха очевидни.

Бил все още обмисляше този факт, когато всичко наоколо почерня и той изгуби съзнание.

6.

С възвръщането на съзнанието се върнаха и спомените. Бил се чувстваше доста добре след всичко, което бе преживял. Той премигна и се огледа — стоеше на затревена равнина с цвят, наподобяващ този на клечащия до него мрън. На хоризонта се виждаше прашен облак, който не след дълго се преобрази в конници с брони и дълги копия. Бил веднага позна, че това са римляни. Беше гледал достатъчно праисторически филми по кабелната холовизия, за да не ги обърка с германците от по-късния период, които носеха мечи кожи и имаха дълги мустаци. Тези тук бяха гладко избръснати. В средата на групата, проснат върху хамак и с учудено изражение на лицето, се поклащаше капитан Дърк.