Читать «Бил галактическия герой на планетата на бутилираните мозъци» онлайн - страница 39

Веднага щом достигнаха светлинна скорост екипажът си позволи да се поотпусне. Капитан Дърк поздрави всички за успешния старт и повика Бил на мостика.

— Сега, Бил, бъди добро приятелче и кажи на нашия научен офицер Сплок как действа тази цуриянска пущина за изместване на предмети.

Бил се ококори към него.

— Кое?

— Специалното оръжие, което използват цуриянците, за да отпращат космическите кораби на милиони мили от първоначалния им курс. Твоят приятел ни каза, че си научил тайната, докато си бил вътре в компютъра.

Изправен зад Дърк, Пъхогаг му правеше трескави знаци. Бил нямаше представа какво се опитва да му каже Пъхогаг, но предположи, че го съветва да си измисля. Бил би го послушал с удоволствие, стига да знаеше как.

— Боя се, капитане, че така и не се добрах до тази тайна — произнесе той. — Не ми е по специалността, ако ме разбирате. Учил съм за наторител, това е гражданската ми специалност. А военната ми е бушонджия първи разред…

— Млъквай! — сряза го Дърк. Имаше доста недоволен вид, както и Сплок и всички останали. — Войник — изграчи той със стиснати зъби, — съветвам те да не си играеш игрички с мен. Приятелят ти, господин Пъхогаг, ни увери, че си узнал тайната на Изместителя, но си бил доста срамежлив и трябвало да те окуражават.

— Пъхогаг — кресна Бил, който повече не можеше да се сдържа, — веднъж да ми паднеш в ръчичките…

— Бил — прекъсна го Дърк с нисък и леко заплашителен глас, в който се долавяха оттенъци на спотайвано желание за самоубийство. — Бих искал да те запозная с един изключително важен и рядко срещан член на нашия екипаж. Покажи се, Басил.

От задната стаичка се подаде висок мъж с наметало. Лицето му бе скрито от ниско спуснатата качулка. Но въпреки това по гънките на материята Бил долавяше стаеното под нея зло.

— Здрасти — рече Бил.

— Недей да ми остроумничиш, войнико — кресна Дърк. — Ще ти кажа какъв е официалният пост на Басил. Той е нашият главен придумвач.

— Някои биха го нарекли палач — обади се мрачно Сплок. — Но забележката няма да е точна. Той прибягва до мъчения само когато е абсолютно необходимо да бъде изкопчена определена информация.

— Да не искате да кажете, че понякога изтезавате собствения си екипаж? — попита Бил.

— Не, разбира се! — отвърна топло Дърк. — Случва се обаче, когато слезем на някоя планета… Да, господин Сплок?

— Приближаваме се до някаква планета — докладва Сплок.

— Откъде знаете, че се приближаваме до планета, след като летим със скоростта на светлината? — попита Бил. — Искам да кажа, докато го разберете, тя трябва отдавна да е отминала.

— Нашият компютър ни съобщава кога доближаваме планета — обясни Дърк. — Що за място е това, Сплок?

Сплок се почука с дългите си изящни пръсти по челото.

— По-малка от Земята. Кислородна атмосфера. Ограничено население. Трябва да е била заселена съвсем наскоро — по време на големия скандал в Южния кръст.

— Добре — кимна Дърк. — Ще кацнем, за да се заредим с провизии.

— И жени, капитане — припомни един от членовете на екипажа.