Читать «Бил галактическия герой на планетата на бутилираните мозъци» онлайн - страница 38

— Готови ли са всички? — попита Дърк.

Разнесе се хор от дадакания. Но Дърк забеляза, че Сплок мълчи, и се обърна към него.

— Не каза да, Първи офицер. Нещо не е наред ли?

— Сър, разрешете да говоря свободно — помоли Сплок.

— Давай, Тони — рече Дърк.

— Логиката подсказва — отвърна Сплок с монотонен глас, — че трябва да решим въпроса с рунионите от Саперстейн V преди да се заемем с нова задача.

— Бележката ти е приета и отхвърлена — отвърна Дърк с приятен, но нетърпящ възражение глас. — Включи задните двигатели на една трета!

Главният астронавигационен офицер знойна негърка с пухкава прическа — премести една ръчка напред.

— Пълен напред с една трета, сър.

— Деснобордови маневрени двигатели на двесекундни пулсации. Включете главния двигател. Задействайте пулсовия контрол. Астронавигационен контрол на нула цяло и девет. Предни реактивни двигатели на петсекундни пулсации. Главният двигател — готовност за пълна реактивна тяга. Пълен напред — сега!

На екрана се появи преден план, който — както Бил научи по-късно — се предаваше от външна камера. Така и не можа да разбере какъв бе смисълът от тази камера, показваща непосредственото космическо пространство около кораба. Просто поредното чудо на безприложната технология.

От друга страна, гледката беше наистина разкошна. Гигантският космически кораб с неговите подпори и принадлежности, многобройните му степени и отсеци, със сложната система от трепкащи върху корпуса светлинки и всичко това придружено от равномерния грохот на главния двигател, създаваше незабравимо впечатление. Фонът от безброй разнокалибрени звезди също беше симулиран, вдъхновен от многобройните филми, създали неизменима от времето представа за това как трябва да изглежда един космически кораб в неговата естествена заобикаляща среда. За целта най-често се използваха подготвени във филмовите студиа кадри. Подобна картина винаги оказваше един и същ ефект.

Съвсем скоро „Находчивост“ превключи на главния двигател и свръхсветлинна скорост. Картината от външната камера се промени. Издължени линии от градски светлини сякаш се събираха върху носа на кораба. Това също бе стандартна гледка на хиперпространство.

След като гаврътна няколко чаши наливна бира, Бил почти задряма в топлата вана. Нямаше нищо, което да върши на този кораб, нито го сърбяха ръцете да се пише доброволец. Дърк и екипажът му се справяха чудесно. През повечето време се изтягаха в меките си кресла, докато Дърк раздаваше заповеди. Всичко изглеждаше подозрително лесно. Килимът под краката му бе все така мек и податлив, от скритите в стените говорители се носеше приятна музика с много арфи, цимбали и ксилофони. Истинска музика от открития космос.