Читать «Бил галактическия герой на планетата на бутилираните мозъци» онлайн - страница 34

Тук се намеси капитан Дърк.

— Ще разберем това веднага щом Сплок привърши със своите изчисления.

На издълженото лице на Сплок се изписа безмерна съсредоточеност. Очите му се превърнаха в цепки, на челото му започна да пулсира вена, а ушите му леко се сгънаха — все признаци, както Бил щеше да научи по-късно, че фортинбрасиянският мъжкар е изпаднал в Урконцентрация.

— Как се намери с тия добри хора? — обърна се Бил към Пъхогаг шепнешком, за да не пречи на работата на Сплок.

— Стига си шепнал! — скастри го Сплок. — Как очакваш да се съсредоточа?

Брей, рече си Бил, с тия уши наистина чуват надалеч.

Сплок го изгледа отново.

— Престани да го правиш!

— Ама този път нямаше как да ме чуеш! — възрази Бил. — Аз само си мислех.

— Логиката ми подсказа какво си мислиш — заяви Сплок. — Няма да повтарям два пъти, че не обичам подобни коментари.

— Приятелят ти не ти ли каза да не споменаваш за ушите му? — попита капитан Дърк.

Бил се сви, после внезапно се изправи. Тази история бе стигнала твърде далеч. Извънземният задник с шарен костюм, продълговато лице и уши на бременно кенгуру нямаше да му казва какво да мисли. Гнъсовете ги взели, не му трябват, той може и сам да се спаси.

— Трябваме ти — заяви Сплок.

— Престани да ми четеш мислите! — кресна Бил.

— Не ти чета мислите. Просто използвам логиката на предполагаемите съждения.

— Така ли, бе? — попита Бил и неочаквано се засмя.

— Да, точно така — кимна Сплок, без да се усмихва.

Миг по-късно той отхвърча назад, вдигнал ръце пред лицето си. Бил бе стоварил върху него най-светкавичният ляв ъперкът, който тази планета бе виждала от създаването си насам. Ръцете на Сплок бяха червени.

— Ти ми разби носа! — извика той.

— Тъкмо поне за малко ще забравим темата с ушите — рече Бил. — Не съм те удрял, само те посръгах малко. Изправи глава назад и си сложи нещо хладно под врата. След минута ще спре да ти тече кръв.

— Ти не разбираш! — намеси се Дърк.

— От разбити носове разбирам доста — опъна се Бил.

— Друго искам да кажа — ти не знаеш какво означава разбит нос за един фортинбрасиянски мъжкар.

— Той въобще не предвиди, че ще го фрасна — похвали се Бил. — А ми се фукаше, че владеел превантивната логика.

— Глупак такъв! — кипеше Дърк. Лицето му бе пребледняло. — Мъжкарите от планетата на Сплок пренасят резервната си памет в носните кухини.

— Много тъпо място да си държиш паметта — рече Бил.

— Къде съм? — попита Сплок, като мигаше и се оглеждаше учудено.

Капитан Дърк изстена и започна да скубе оредяващата си коса.

— Сплок! Трябва да си спомниш! Главата ти съхранява най-важната, оригинална и невиждана досега математическа логика, която ни е нужна, за да се измъкнем оттук.

— Боя се, че информацията е разбъркана, ако не и унищожена — заяви Сплок. — Бях я прехвърлил почти цялата в резервната носна памет. Откъде можех да знам, че някакъв варварин с алигаторски крак ще ме удари в носа?

— Как разбра, че имам алигаторски крак?

— Чрез логиката на неочакваното — отвърна Сплок с възкисела усмивка. — Пък и мога да го видя с очите си.