Читать «Бил галактическия герой на планетата на бутилираните мозъци» онлайн - страница 35

— Стига дрънканици! — намеси се Пъхогаг. — Да изчезваме оттук!

Всички се обърнаха и закрачиха към останалите две черни точки върху белия сняг. Когато стигнаха до тях, черните точки продължаваха да са си черни точки, само дето бяха малко по-големи.

— Какво е пък това? — попита Бил.

— Това са прототипни симулации на нашия спасителен кораб и двамата членове на екипажа, които го управляват.

— Но те са като точици.

— Съхранихме ги под тази форма — обясни Дърк, за да пестим енергия. Необходима е доста голяма мощност, за да се поддържат лъчеви симулации в един толкова голям компютър, а главният акумулатор на „Находчивост“ вече беше доста изтощен заради ситуацията, която възникна непосредствено преди да пристигнем тук.

— И каква работа ще ни свършат тия точки? — попита Бил.

— Никаква, в настоящата си форма — призна Дърк. — Но веднага щом Сплок възвърне предишните им размери…

— Не мога — оплака се Сплок и докосна внимателно строшения си нос. — Уравненията… — той подсмръкна и носът му издаде свирукащ звук.

— Сега вече го загазихме — въздъхна обезверено Дърк. Бил се наведе над една от черните точки и я докосна.

Беше хладна и метална. Натисна я — не поддаваше. Имаше остър като бръснач ръб. Едва сега си даде сметка, че съхранените симулации нямаха дълбочина, само широчина и височина. Но дори тази мисъл не можеше да ги превърне в нещо, което да им свърши работа.

— Сплок! — извика капитан Дърк. — Нищо ли не можеш да направиш?

— Опитвам се — отвърна носово фортинбрасиянецът. — Но информацията тече на пресекулки.

— Вижте! — извика Пъхогаг.

Намираха се върху широка равнина, която сякаш се простираше до безкрайността под жълтеникавото слънце. Наоколо стърчаха дребни, пурпурни растения и няколко древни руини, създадени от компютъра колкото да се пооживи това място. Пред очите им над равнината се спуснаха яростни облаци от тъмнозеленикава материя, носещи със себе си пясък и чакъл, и се стовариха върху тях като артилерийска канонада.

Капитан Дърк реагира мигновено — той коленичи, измъкна смъртоносното оръжие, пристегнато на бедрото му, превключи лъча на конусовидно разрушение и помете носещите се към тях отломъци, преди да ги превърнат на пихтия.

— Дръж така, капитане! — извика му Сплок. — Тъкмо успях да си осигуря достъп до външните уравнения. Може да не е всичко, но поне е някакво обещание за успех.

— Няма да издържа още дълго — подметна Дърк през стиснати зъби. — Лазерният ми пистолет е зареден едва наполовина. Пак заради недоглеждане на оня новобранец от Ню Калкута. Искам веднага щом се приберем да се погрижиш да си получи заслуженото наказание.

— Ако въобще успеем да се върнем — посочи Сплок, на чието лице би изписана агонията на човек, опитващ се да си спомни забравени уравнения.

Докато наблюдаваше тази мъчителна сцена, Бил взе да се чуди с какво може да помогне. И изведнъж се досети. Той пристъпи напред и преди капитан Дърк да успее да му попречи сграбчи Сплок за врата с едната ръка и му стисна носа с другата.

— Бил, какво правиш? — извика Пъхогаг, вечният майстор на ненужни въпроси.