Читать «Бил галактическия герой на планетата на бутилираните мозъци» онлайн - страница 32

— Кои са тия? — попита той.

— Позволете да ви представя — рече Пъхогаг тържествено. — Мъжагата с буйната кестенява коса и комбинезонът е командир Дърк, капитан на космическия кораб „Находчивост“.

— Никога не съм чувал за космически кораб „Находчивост“ — отвърна Бил. — Нов клас ли е?

— Не се тревожи — успокои го Пъхогаг. — Дърк и „Находчивост“ са на независимо командване. Корабът им е един от най-мощните в познатия космос. Ще видиш, че корабът ще ти хареса, Бил.

Бил не попита Пъхогаг как се е озовал на „Находчивост“. Предполагаше, че разполага с логично обяснение, каквото следваше да се очаква от една компютърна симулация.

— Кой е онзи със заострените уши?

— Това е Сплок, нощен обитател на планетата Фортинбрас II. Те са извънземни.

— Без майтап — рече подигравателно Бил.

— Но приятелски настроени извънземни — побърза да уточни Пъхогаг. — Сплок е много дружелюбен, макар на пръв поглед да не се държи така. Тъкмо исках да те предупредя.

— Щом е приятел, защо не се държи така?

— Фортинбрасиянците — обясни Пъхогаг — се прекланят пред безчувствеността. Колкото по-малко чувства проявяваш, толкова повече те харесват.

— Звучи страхотно. И как се забавляват?

— С изчисления — отвърна Пъхогаг.

— По-добре с тях, отколкото с мен — въздъхна Бил. Почти бяха стигнали групата. Малко преди да могат да се чуват обаче Пъхогаг добави изплашено:

— Между другото, Бил, за малко да забравя да ти кажа. Каквото и да правиш, избягвай шегички или дори намеци за заострени уши. И още нещо, даже по-важно…

Той млъкна, тъй като командир Дърк, който вървеше на няколко крачки пред останалите, се бе изравнил с тях и протягаше ръка. Бил се здрависа с него. Дърк имаше топла ръка и дружелюбни маниери, макар че Бил не хареса двуцветния му комбинезон — червено-кафяво и махагон не бяха любимите му цветове. Но от друга страна той не беше от хората, които следят модните тенденции.

— Приятно ми е да се запозная с теб, Бил — рече Дърк.

— И на мен, сър — отвърна Бил. — Много мило от ваша страна, че дойдохте тук, за да ме спасите. Не зная как точно успяхте да го направите, тъй като, доколкото ми е известно, аз съм само едно обезтелесено присъствие в компютъра.

— Не дойдохме тук да те спасяваме — отвърна Дърк. — Всъщност пристигнахме, за да узнаем по какъв начин обитателите на тази планета могат да скрият някой кораб и след това да го накарат да се появи на милиони мили от нея, понякога дори на светлинни години. Представете си колко е важно за нашите въоръжени сили да притежават подобно оръжие. Що се отнася до въпроса как попаднахме тук, Сплок е нашият научен офицер. Каквото и да си мислите за острите му уши, интелигентността му надхвърля многократно моята и следователно трябва да е безкрайно по-голяма от твоята, както лесно може да се определи.

Бил пропусна тази обида покрай ушите си, пък и какъв смисъл да се кара с тях.

— Не съм си и помислял, че може да има нещо нередно в заострените уши! Всъщност дори много ми харесват. Предполагам, че кукличките ужасно си падат по него. Също както и по моите зъби. — Той се захили, за да покаже щръкналите си кучешки зъби.