Читать «Бил галактическия герой на планетата на бутилираните мозъци» онлайн - страница 31

— Изчезна! — отбеляза Пъхогаг. — Тия животинчета много обичат да се катерят на високо.

— Кои?

— Ами елените, де.

— Кажи ми как — произнесе Бил, който едва се сдържаше да не закрещи, — един проклет, въшлясал, гнъсав елен е попаднал в този компютър?

Пъхогаг се замисли.

— Може би по същия начин като нас.

Бил овладя клокочещите в гърлото му звуци и стисна юмруци.

— А би ли ми казал как ние попаднахме тук?

— Не ми го обясниха подробно.

— Опиши ми в най-общи линии.

— Бил, знаеш ли, че се държиш малко налудничаво. Искаш ли да се измъкнеш оттук, или не искаш?

— Е, добре — въздъхна мрачно Бил и за секунди се смъкна от назъбените висини на гнева до безрадостните дълбини на отчаянието. — Но имам гнъсавото усещане, че ще съжалявам за всичко това.

Той последва Пъхогаг надолу по склона. В началото му беше трудно, макар и не чак толкова, колкото докато се катереше. На няколко пъти потъва до кръста в снежни преспи и завиждаше на Пъхогаг, който се пързаляше отгоре им. Постепенно обаче го завладяха нови съмнения заради странния, почти нереален и грациозен начин, по който Пъхогаг преодоляваше препятствията. Бил взе да се пита кога един смотаняк престава да бъде такъв. Когато е контролиран от компютър, отговори си той.

Въпреки това продължаваше да го следва, защото нямаше къде да се дене. Може би имаше шанс, след като знаеше, че и Пъхогаг е рожба на компютъра. Или поне нямаше да позволи на гадната машина да се смее последна.

— Точно тук долу е — повика го Пъхогаг иззад едни дръвчета, които чернееха на фона на ослепително белия сняг.

— Кое е точно тук долу? — попита Бил.

— Помощта — отвърна Пъхогаг.

Свлякоха се през едно заснежено дере, след това задраскаха по заледените скали на отсрещния бряг. Бил бе толкова погълнат от усилието да се закрепи за стената, че не погледна нагоре, докато не стигнаха следващото било. После видя Пъхогаг, или онова, което претендираше да е неговият приятел — може би нямаше кой знае каква разлика между двете — да размахва ръце по странен начин, сякаш бяха гумени, напълно лишени от кости. Истинска компютърна анимация! Бил се престори, че не забелязва, защото не искаше Пъхогаг да разбере, че го е разкрил.

Той премести очи нагоре и забеляза на един далечен склон четири черни точки, които се местеха на фона на бялата пелена. Малко зад тях имаше и пета, по-голяма точка.

— Какво е това? — попита Бил.

— Приятели — отвърна Пъхогаг. — Те ще ни помогнат.

— Много хубаво — рече Бил и се огледа. Отвсякъде ги заобикаляха само заснежени върхове. Петте черни точки се приближаваха доста бързо към тях. Изглежда нямаше какво друго да правят, освен да ги чакат. Бил съжаляваше, че няма и други възможности.