Читать «Бил галактическия герой на планетата на бутилираните мозъци» онлайн - страница 23

Скалсиор също се познаваше със Скуол, двамата дори бяха добри приятели.

— Си — потвърди Скалсиор, — той страшно готин пич, този наш скуол. Аз много завижда него завинаги веселост в състояние. Тоз въглероден компютър ми дава най-глупав задача, а скуол само поглежда и смее се до пръсване.

Задачата на Скалсиор беше да отваря и затваря шлюзовете на една малка полуоткрита иригационна система в зеленчуковите лехи. Работата бе доста отговорна, тъй като зеленчуците, подобно на всички останали растения на Цурия, изискваха обилно поливане, иначе започваха да крещят много противно от болка, покафеняваха, свиваха си листата и накрая умираха. Но колкото и да бе полезна тази работа, едва ли изискваше целодневното внимание на възрастен и доста разумен екземпляр като Скалсиор, особено след като съществуваше автоматична система за отваряне и затваряне на шлюзовете, която доста дълго време бе функционирала безотказно.

— Цялото това гнъс било много неприятно за мен — обясняваше Скалсиор, — да постигне най-сетне небесна хармония на безтелесно съществувание, докато още съм жив, състояние, в което съм ум, целият ум, и да открие, че този мой ум се използва за нещо толко лайнарски тривиален и повърхностен. Проклятие!

— Защо просто не го зарежеш и не правиш каквото ти скимне? — попита Бил.

— Ако беше само такъв възможно да стане! Мрънска гнъс! Таз мисъл колкото и желана да изглежда, е просто вън от колодата карти.

— Защо да е вън? — поиска да знае Бил.

— Ти питаш, аз казва — защото това не коректно, не почтено, както се говорило едно време. Крайно значи нечестен. Ясно ли се изразява аз?

— Съвсем ясно, струва ми се — рече Бил, — но всичко това са глупости. Компютърът и на мен ми ги наприказва тия. Аз обаче накрая духнах. И ти можеш да постъпиш по същия начин.

— Сигурно мога — потвърди Скалсиор. — Но имам това ужасно чувство дълбоко на дъното на мое въображаемо подсъзнание, че когато компютърът ни спипа отново, накара нас да ядем свещени лайна.

— Не виждам как ще стане, след като нямаме тела, които да накаже.

Скалсиор обмисля известно време за аспект.

— Кучосинче! Това напълно истина! Разбира се, той може наказва наши умове. Душевен камшик от бодлив тел и прочее.

— Стига само да не боли. А и как може — Бил се замисли за миг, — абе нека прави каквото си иска с мен, стига да не ми закача тялото.

Така Скалсиор се присъедини към Бил и двамата тръгнаха заедно да обикалят Цурия. Не след дълго стигнаха една особено красива страна, където слънцето грееше постоянно и имаше дълга пясъчна ивица, чиито брегове се плакнеха от кротък и спокоен океан.

— Виж колко е красиво — рече Бил.

— Хич тоз не ми харесва. Ние не трябва да сме тук, няма начин — мърмореше Скалсиор. — Това май Ройската околия.

— На мен пък местенцето ми харесва. Интересно как цуриянците не са се сетили да се заселят тук?

— Убиеш ме ако знам, хлапе — повдигна въображаемите си рамене Скалсиор. — Тоз може да е интересен за узнаване. Може обаче окаже се също опасен.