Читать «Бил галактическия герой на планетата на бутилираните мозъци» онлайн - страница 22

— Не бери грижа — рече скуолът. — Ще се преструваме. А ти ще имаш възможност да се запознаеш със семейството ми.

Скуолът се обърна и заприпка, а Бил литна след него. Скоро стигнаха затревената могила, където скуолът си бе устроил леговище. Започваше с голяма дупка в склона, която се виждаше отдалеч, тъй като скуолът я беше маркирал с широка бяла линия.

— Това пък за какво е? — попита Бил.

— За да виждам отдалеч входа. Знаеш ли, майката природа е надарила нас, скуолите, с късогледство — в добавка към слабия слух, недоразвития вкус, почти липсващото обоняние и трайната неспособност за пространствено ориентиране. За компенсация обаче всички останали сетива са изострени докрай.

— Че то какво остава?

— Я млъквай!

— Извинявай. Ама така не е ли по-лесно и за другите същества да ви намират леговищата? Тая лента се вижда бая отдалеч.

Скуолът се изкикоти тихичко.

— Те не могат да я забележат — обясни той. — Тукашните хищници имат черно-бяла слепота. Това е наследствен фактор, който, както сам можеш да се досетиш, е много важен за нас, скуолите.

Вратата към леговището на скуола се оказа тясна, но Бил, който беше безтелесен, се промуши през нея без особени усилия. Изглежда скуолът също бе разчитал на това.

— Сега ще сложа чайчето — забърбори той. — Бих искал да те запозная с жена си, госпожа Скуол, но днес тя е на работа. Децата пък са на училище. Чайчето е почти готово. Лимон или мляко?

— Нали ти казах? — тросна се Бил. — Не мога да пия без тяло.

— Но можеш да се преструваш, че пиеш, нали?

— Добре де, предполагам, че ще мога. Направи го с лимон, ако обичаш, една лъжичка захар и до него да има чашка алтарийски ром.

— Ромът свърши. Може ли да е уиски — имам малко от „Старият мияч на кенефи“.

— Става — кимна Бил, докато наблюдаваше как скуолът се преструва, че му сипва въображаемо уиски от въображаема бутилка във въображаемата чаша.

Този следобед двамата прекараха в мъглата на опиянението от въображаемо уиски и други маркови питиета. След като поговори със скуола, Бил се почувства неизмеримо по-добре. На следващия ден той нагласи поливачните машини на автоматичен режим, помоли скуола да наглежда работата и да го извести с невронна телеграма, ако нещо се обърка, след което потегли на пътешествие.

Приятно беше да се скита — с помощта на енергийната раница — из просторите на планетата Цурия. Една наистина много красива планета, след като се промъкнеш под негостоприемния слой от облаци. Навсякъде бяха разхвърляни селца и градчета. Имаше стръмни планини, между които да прелита, и реки, чиито каньони да следва с главозамайваща бързина. От време на време дори срещаше други членове на компютърното полуавтоматично семейство.

Един от тях беше Скалсиор, полуавтоматично трикрако създание от Аргон IV, който преминавал покрай Цурия преди няколко години на път за най-далечната планета от Цефеидите. Така и не стигнал там. Цуриянският компютър, чието влияние се простираше далеч отвъд пределите на биосферата, дръпнал кораба на Скалсиор от космоса и го смъкнал на планетата. Самият Скалсиор последвал съдбата на много същества преди него — бил поробен, лишен от тяло и превърнат в слуга и помощник на компютъра.