Читать «Бил галактическия герой на планетата на бутилираните мозъци» онлайн - страница 124

Веднага след това военните полицаи вдигнаха Бил на ръце и го понесоха към базата.

13.

Военната база изглеждаше точно такава, каквато я помнеше — скупчени насред блатото едно — и двуетажни сгради. Полицаите отведоха Бил право пред щабната канцелария, свалиха му белезниците, пожелаха му успех и си тръгнаха.

Бил седна на една пейка пред чакалнята на генерал Восбаргер, наскоро назначен за върховен главнокомандващ на Сектор Юг. Не мина много време преди секретарят от приемната да го покани да влезе.

Генералът имаше доста уютен кабинет. Мек килим, датска мебел, безвкусни картини по стените, бар за напитки — обичайните неща за един генералски кабинет. Беше едър мъж, но изглеждаше още по-голям заради отпуснатото си охранено лице. Малкото коса, останала да стърчи от върха на темето му, напомняше за прякора, с който се подвизаваше — Русото чудовище.

— Сядай, Бил — предложи Восбаргер. — Пура? Нещо за пиене?

Бил понечи да откаже — нищо чудно да му пробутат отрова. От друга страна, току-виж с отказа си обидил генерала. Объркването приключи от само себе си, когато генералът му наля чаша уиски и остави до нея пура.

— Пийни си, войнико. Опитай и пурата. Тютюнът е добър, не е като фъшкиите, дето ги пафкате в казармените помещения. Та значи ти си Бил. Доста се наслушах за подвизите ти. Радвам се, че процесът приключи в твоя полза. Всъщност от това май и ние ще намажем, а? Нямаше да можем да те използваме, ако си мъртъв, нали?

Едва сега Бил си даде сметка коя бе причината за опърничавото поведение на роботизираното жури. Винаги зад всичко имаше причина.

— И аз се радвам, сър — отвърна той предпазливо, защото още не знаеше какво ще последва.

— А сега Бил, да поговорим за Трансформатора, който ти беше наредено да донесеш…

— Сър, съжалявам за провала — подскочи Бил. — В ръцете ми беше, но после изведнъж…

— Няма значение. Мисля, че зная как да си набавим един.

— Това е чудесна новина, сър! — рече Бил.

— Да, така е. И цената няма да е никак висока.

— Толкоз по-добре! — подметна Бил, чиито подозрения се сгъстяваха все повече.

— За съжаление има една пречка.

Бил кимна. Кой знае защо, не беше изненадан. Това, което го интересуваше, бе дали тази пречка има някакво отношение към него.

Цуриянците — продължи Восбаргер — дадоха да се разбере, че са готови да ни снабдят с Трансформатор. Но при едно условие.

Бил изпъшка. Значи имаше не само пречка, но и условие. От лошо по-лошо. Той засмука жадно пурата, докато чакаше да чуе продължението. Восбаргер кимна с разбиране и му сипа още уиски.

— И така Бил, те искат от нас да пратим човек, обучен да борави с Трансформатора. Както сам разбираш, един толкова сложен уред изисква компетентно отношение.

— Да, сигурно.

— Налага се да се пишеш доброволец за тази мисия — продължи Восбаргер.

— Я чакайте, това е невъзможно! — извика Бил. — Приключих с тая доброволческа гнъс!

— Много лошо — поклати глава Восбаргер. — Защото се говори за повторно повдигане на обвиненията срещу теб. Този път обаче не разчитай на роботското жури. Аз ще решавам съдбата ти.