Читать «Бил галактическия герой на планетата на бутилираните мозъци» онлайн - страница 12

* * *

Бил скоро си даде сметка, че цуриянците не виждат нищо зловещо или неестествено в онова, което предлагаха да направят с него.

— Ние, цуриянците, открай време се прераждаме в тялото на някой друг — обясни му лекуващият лекар. — Инак въобще не можем да се родим.

— Това е наистина чудесно, но каква връзка има с мен? — хленчеше отчаяно Бил. — Аз къде ще ида?

— Вън, като изгоряла крушка — отвърна чуждоземецът и изкриви лице, което почти не си пролича по изрисуваното върху горната сфера лице. — Както и да е, у теб няма ли поне мъничко стремеж за благородство? Дълбоко вътре не вирее ли някоя малка частица, която да жадува да се постави в служба на всички разумни същества?

— Не, не мисля — отряза Бил.

— Жалко — рече докторът. — Щеше наистина да си прокопсал, ако се беше научил да лелееш за другите същества.

— Слушай, приятелче — заговори Бил, — мозъчна трансплантация означава да ме няма тук точно толкова, колкото и ако съм умрял. Какво толкоз хубаво трябва да му намеря на това?

— Смятай го за щастлива възможност.

— Ма ти за какво говориш, бе? — изпищя Бил.

— За възможността, която ти предлагам.

— Тъй ли било? Че що не оставиш оня тип да се пресели в твоята тиква?

— Защото — отвърна докторът — той не си пада по мен.

Дори Илирия престана да го посещава често.

— Мисля, че ме подозират в нещо — обясни му тя, когато намина за кратка визита. — Гледат ме с онзи усладишски поглед, ако разбираш за какво говоря.

— Не, не разбирам — отвърна Бил, чувствайки се отчаян и в пълна безизходица.

— Все забравям, че не си оттук — сети се Илирия. — Погледът е усладишски, когато зная, че си намислил някоя гадория, но няма да те издам, защото аз също си падам по гадорийките.

— Това чувство е непознато там, откъдето идвам — рече Бил.

— Така ли? Ама че интересно! Както и да е, известно време няма да се вясвам насам. Но не се безпокой, работя по твоя случай.

— Побързай, докато съм още в тая глава — рече Бил.

След това изминаха доста дни и нощи, преди да я зърне отново. Не знаеше точно колко, защото Цурия изглежда се движеше доста хаотично около своето слънце, вследствие на което дните и нощите имаха различна продължителност. Някои дни цуриянците наричаха тигрови. В тези дни слънцето изгряваше и залязваше на всеки час, раирайки планетата в златисто и черно. Бил реши да отбелязва на стената всеки от тези периоди. Не знаеше защо трябва да го прави, но така обикновено постъпваха затворниците в книгите, които бе чел навремето у дома, докато се излежаваше в сламата. Опита се да създаде цяла система от драскотини, но скоро стигна до една драскотина, която преди не бе забелязал. Освен ако беше отбелязал два светли периода, без да си спомня. Или пък бе обозначил един и същи период два пъти. Колкото повече разсъждаваше върху това, толкова повече стигаше до извода, че цялата тази драсканица по стените е доста сложна и трябва да се изучава в училище, преди да се пристъпи към практическото й приложение. Не разполагаше с никакви вестници, книги или холовизори. За щастие откри едно малко копченце на преводача, което го превключваше от „превод“ към „разговорна реч“. Стори му се доста глупаво да се захваща с това, но изглежда нямаше никой друг, с когото да си поговори.