Читать «Бил галактическия герой на планетата на бутилираните мозъци» онлайн - страница 10

Радио ли? Той завъртя копчетата, докато се натъкна на някакъв глас. Чуваше се съвсем ясно, само дето нищо не му се разбираше.

— Нъма киска в колиба шъ бутниш галошите.

Бил се изкикоти на това и тъкмо се готвеше да изключи радиото, когато в ухото му избръмча някакъв глас. Той премигна учудено, после се сети за прикачения на ухото му преводач.

— Какво каза?

— Само за момент — отвърна преводачът. — Така, мисля, че го разбрах. Вече съм сигурен, че се говори на цуриянски. Въпросът е дали е горнокарпеянски диалект, или околошовишски.

— На кого му пука? — изръмжа Бил, докато се опитваше да изстиска още няколко отровни капки от шишето.

— Интересен въпрос в лингвистичния анализ — отвърна преводачът. — На първия изразът може да се преведе като „Моля, не хвърляйте черупки от яйца на тревата“.

— А на втория? — попита Бил, преструвайки се, че му е интересно.

— На втория преводът е „Гъделичкат ме колената в степта“.

— И в двата случая ми звучи тъпо.

— Справедлива забележка, която може да е вярна — съгласи се преводачът.

Какво пък, по-късно ще се занимае с този въпрос. В момента бе завладян от гледката под него. Докато надзърташе през прозрачния под на капсулата, забеляза големи ярки цветя, които покриваха повърхността на Цурия.

— Много красиво нещо — отбеляза той, съжалявайки, че пиячката е свършила.

— Няма ли да предприемеш избягващи маневри? — попита го преводачът.

— Що ми е? Глей кʻви красиви цветя цъфтят долу.

— Цветя са колкото е силиконовият ми задник! — произнесе възбудено преводачът. — Тези червените неща са мощни експлозиви. Не разбираш ли, че стрелят по нас с торпеда!

Това бе напълно достатъчно да извади Бил от вцепенението и да го докара до състояние на хладно отрезвяване и студена пот. Стреляли по тях? Изведнъж той си спомни за мисията. В този момент малкият картонен кораб се люшна заплашително.

— Помощ! Помощ! — изпищя преводачът.

Корабчето започна да се върти, да подскача и да се тресе — все движения, дето космическите кораби ги правят само когато ги фрасне нещо. Бил разпери ръце към перилата, но не ги улучи и си блъсна главата в стената. Пелената на безсъзнанието се спусна внезапно. Което не беше чак толкова лошо, имайки предвид какво се случи след това.

Корабът на Бил се разпадна от ударната вълна на атомните торпеда.

— Гравишут — промърмори той, когато дойде на себе си. — Много мило.

Докато се снижаваше през лепкавата мъгла, която беше всъщност част от постоянния плътен облачен слой над лицето на Цурия — особено когато се опитвате да я снимате от космоса, — той погледна надолу и забеляза, че повърхността се носи доста бързо насреща му.

Дали нещо не беше станало с гравишута? Не трябваше ли някъде да има прибори за управление?

Той започна да ровичка и опипва, но докато открие приборите, повърхността го застигна, халоса го и позволи на милостивата пелена на безсъзнанието да го обгърне за втори път.