Читать «Бил галактическия герой на планетата на бутилираните мозъци» онлайн - страница 11

2.

Не без неохота Бил дойде на себе си. Оказа се, че плува в топла вана, пълна с хранителен разтвор. Плътността й беше такава, че позволяваше на главата му да се полюшва над повърхността, без да полага някакви усилия, за да я задържи там. Той премигна към разноцветните светлини отгоре. Докато ги зяпаше, кой знае защо се сети за Фундаменталистко-зороастрианския зимен фестивал по дефлориране, който атеистите у дома наричаха Коледа. По една сълза се оформи във всяко от очите му, изтърколи се надолу по носа и цопна в хранителния разтвор.

В същия момент се задейства аларма. Или нещо, което наподобяваше аларма: дрезгаво електронно попръцкване. В помещението се появи някой. Трудно беше да определи дали е човек, или робот, или нещо по средата, защото се състоеше от голяма сфера с диаметър около един метър. От долната й страна се подаваха четири мършави черни крачета, а върху горната се мъдреше друга, по-малка сфера, върху която имаше трета — още по-малка. От какво бяха направени тези сфери? Бил хлъцна лекичко и изведнъж осъзна, че хич не го е грижа. Толкова му беше уютно в топлата вана. Някъде дълбоко в съзнанието му се пробуди гъделичкаща, гнетяща мисъл. Може би трябваше да го е грижа, след като е пъхнат в тази вана на непозната чужда планета. Той се огледа отново. Сферите изглежда бяха някаква комбинация между лъщящ метал и розова плът. Върху най-горната бе изрисувано усмихнато лице — точно там, където трябваше да има човешко лице.

Съществото измърка с някакви скрити вътрешни механизми и произнесе:

— Моля те, не го прави.

— Кое?

— Да плачеш в хранителния разтвор. Променяш киселинното ниво. Не е добре за кожата ти.

— Че какво не ми е наред на кожата? — попита Бил. — Да не съм обгорен?

— Ни най-малко, благословен да си. Само искаме течността да е мека и удобна за кожата.

— А за кʻво ви трябва да е така?

— По-късно ще поговорим — отвърна цуриянецът. — Между другото, ако искаш да знаеш, а си мисля, че искаш, аз съм Илирия, твоята медсестра.

Държаха Бил в хранителния разтвор още няколко часа. Когато най-сетне излезе, кожата му беше розова като на бебенце. Върнаха му черната рейнджърска униформа, която беше изчеткана и старателно почистена с помощта на някакъв ефикасен чуждоземен процес. Дори му позволиха да повърви напред-назад по коридора, или каквото беше там. Оръжията му ги нямаше, а и не виждаше за какво могат да му потрябват. Освен ако не реши да се опълчи сам срещу цялата планета.

Успя да придобие известна представа за мястото, където се намираше, едва когато Илирия се върна отново. Разпита я изкусно, което ще рече, че той задаваше въпросите, а тя отговаряше, и скоро узна, че тя е типична цуриянка — двайсетгодишна, доста изтънчена за момиче, живяло във фермата на баща си до миналата година, когато заради високите бележки в училище получила назначение в болницата за чуждопланетни форми на живот в Грейпнуц, столицата на Цурия.

Всеки ден неколцина цуриянски мъжкари наминаваха да видят как я кара Бил. Те бяха значително по-възрастни от Илирия, ако се съдеше по сивкавото оцветяване на междинната сфера, която, както междувременно Бил научи, съдържаше батериите, осигуряващи енергия на цуриянците.