Читать «Бил галактическия герой на планетата на бутилираните мозъци» онлайн - страница 105

Бил забеляза пред себе си чиния с картофено пюре. Повдигна я, като се чудеше на кого трябва да я подаде. Някой го дръпна за левия ръкав. Той подаде чинията в тази посока. Някой я пое. Един глас произнесе: „Благодаря“. Може и да беше женски. Или само се преструваше на такъв. Или беше на мъж, който се преструва на жена. А може би беше жена, преструваща се на мъж, който се преструва на жена. Бил реши, че е дошло време да отвори очи и да се огледа.

Направи го, но много внимателно и предпазливо. Всъщност очите му бяха отворени, иначе как щеше да види картофеното пюре? Но когато не виждаш нищо друго, освен някакво си картофено пюре, в известен смисъл не виждаш нищо, нали?

Бил намери сили да се огледа. Дочу тракане на часовник и приглушени гласове, подуши миризмата на картофено пюре, бифтек, хрянов сос и мънички белгийски моркови. Началото беше многообещаващо. Той отвори очи. Седеше на продълговата маса за хранене. Повечето от насядалите около масата му бяха непознати. Имаше обаче едно познато лице. Вдясно от него седеше Сплок, облечен в черен фрак и бяла вратовръзка. Седящият вляво от него — който му бе поискал картофеното пюре — наистина беше жена, както правилно бе предположил по гласа. Виждаше я за първи път. Тя беше чернокоса хубавица, издокарана в рокля с много дълбоко деколте, толкова примамливо, че направо те подканваше да се изкатериш до ръба и да надникнеш вътре. Нещо в държанието й подсказа на Бил, че това е Илирия, още преди да го заговори.

— Какво става тук, гнъсните го взели? — обърна се Бил към Сплок.

— По-късно ще ти кажа — нервно прошепна Сплок. — Засега се преструвай, че разбираш всичко и че ти е много забавно.

— Но как се озовах тук?

— По-късно! — сопна се Сплок с физиономията на човек, който едва си сдържа нервите. После добави с нормален глас: — Бил, струва ми се, че не се познавате с нашия домакин — месер Димитри.

Димитри бе едър плешив мъж с къса черна брада и сатанински вежди, облечен в небесносиньо вечерно сако и с разноцветна розетка на ревера, която, както Бил узна по-късно, била самата Голяма Розетка на заслугите в Обществото на Научните Чудотворци.

— Драго ми е да се запозная с вас, господин Месер — кимна Бил.

— Месер е титла, а не име — ядно просъска Сплок.

— Тогава Димитри какво е — малко име или фамилия?

— И двете — почти го наплю в яда си Сплок.

На Бил започна да му писва от цялото това съскане. Сплок го бе посъветвал да се държи нехайно и той нямаше нищо против, предполагайки, че под това се разбира да се усмихва като кретен и да се преструва, че му е приятно да разговаря с хора, които въобще не познава.

— Местенцето ти е много уютно, Димитри — подметна той.

Усмивката на лицето на Димитри леко помръкна.

— Местенцето не е негово — обади се Сплок. — Тук е в изгнание.

— Но, разбира се — побърза да добави Бил, — не е чак толкова хубаво, колкото там, откъдето са те изгонили.

Усмивката на Димитри беше смразяваща.

— А знаете ли къде е това?

— Чувал съм туй-онуй — едва не се задави Бил.

— Странно — рече Димитри. — Смятах, че предишният ми адрес е най-строго пазената тайна в галактиката.