Читать «Бил галактическия герой на планетата на бутилираните мозъци» онлайн - страница 102

В същия миг до него изникна друго шкафче. Зад стъклото, върху добре познатата чинийка, лежеше някакъв прибор с надпис „Вътрешен симулационен прекъсвач“. Бил отвори вратичката, посегна и…

Пред него застана заместник-компютърът, неочаквано силен за ефирното си телосложение. Изпречи се на пътя му и обяви:

— Абсолютно е забранено да се пипат вътрешните механизми на компютъра!

— Но, приятелю скъпи, заместник-компютър, налага ми се да прекъсна моята вътрешна симулация — мазно запелтечи Бил. — В противен случай как да извадя кабела от розетката в главата си, когато се върна в храма? — Мислите му се гонеха отчаяно. — Разбираш ли, току-що получих заповед от компютъра. Той ми нареди да откача това нещо. Заповедта си е заповед, нали?

— Не и докато не видя съответния документ. Ще отнесем въпроса до компютъра веднага щом се върне от курорта Бряг на роботите, където е на симпозиум върху темата „Машинната личност — необходимо зло?“.

Бил бръкна в шкафчето и извади прекъсвача. Преди да успее да го включи обаче заместникът го дръпна от ръката му. Необичайно жилав и пъргав за нематериален субект, той се понесе надолу по коридора, а Бил се втурна подире му. Докато търчаха през полята с трептящи антени, заместникът неочаквано се развика:

— Вражеска програма в компютъра! Унищожете я по стандартния метод!

Бил ускори ход и тъкмо щеше да го застигне, когато неочаквано нещо тупна на рамото му. Имаше форма на прилеп, но изглежда бе изработено от метал и пърхаше нетърпеливо с криле, докато търсеше къде да го ужили, но непрестанно си променяше намерението (програмата за безкрайно максимализиране), та Бил имаше достатъчно време да го събори на земята и да го стъпче. Той с радост откри, че насилието върши същата работа и в симулирания свят, както в реалния. Почувствал, че губи в надпреварата, заместникът отново нададе вик:

— Вражеска програма в компютъра! Унищожете я по нестандартния метод!

Изведнъж Бил бе заобиколен от безформени желирани мехури, които се търкаляха към него с неприятни скърцащи звуци. Понечи да отскочи встрани, но най-близкият мехур го погълна. Озова се в някаква полутечна маса, която очевидно се опитваше да го асимилира — този номер компютърът явно бе заимствал от фагоцитите в кръвта или може би от някъде другаде. Вътрешните клетки на мехура секретираха нежни повлекла, завършващи с хищно разтворени усти, които се нахвърлиха върху Бил като пасажи от пирани. Той успя да ги смачка с няколко замаха, с изключение на едно или две, които се впиха в гърба му — там, където не можеше да ги достигне, но не му причиниха никакви сериозни увреждания, ако се изключеха леките бодежи. С няколко отсечени удара по вътрешната стена на мехура, нанесени с изумителна сила, той успя да разкъса податливата му стена и да се озове отново в симулирания свят на компютъра.