Читать «Черни рози» онлайн - страница 36

— Струваше ми се, че братовчедите ми от Ню Джърси живеят в пустош. Когато обаче ние самите се преместихме и аз израснах там, реших да остана.

Каза й, че има четири сестри.

— Завиждам ти. Аз съм единствено дете и много обичах да ходя на гости у приятели, чиито семейства бяха големи. Винаги съм мислила, че е по-добре човек да има братя и сестри. Баща ми почина, когато бях на деветнайсет години, а когато навърших двайсет и една, майка ми се омъжи повторно и замина за Колорадо. Виждаме се два пъти в годината.

В очите на Джеф се появи топлота.

— Значи не можеш да разчиташ на близките си.

— Не, но Джонатан и Грейс Хувър ми запълват празнотата. Държат се чудесно с мен, почти като родители.

Говориха за следването си и двамата изразиха мнението, че първата година в университета е било ужасно и не биха желали да я преживеят отново.

— Какво те накара да се посветиш на наказателното право? — попита Кери.

— Струва ми се, че съм взел това решение още в детството си. Една жена, Ана Оуенс, чийто апартамент се намираше в нашата сграда, беше най-добрият човек, когото познавах. Спомням си, бях осемгодишен и тичах през фоайето, за да хвана асансьора. Блъснах я и я съборих. Всеки друг на нейно място щеше да се разкрещи. Тя обаче просто се изправи и ми каза: „Джеф, асансьорът ще се върне.“ После се усмихна. Разбра колко съм разстроен.

— Едва ли точно тази случка е повлияла на избора ти — засмя се Кери.

— Не. Но след три месеца, когато съпругът й я изостави, тя го проследи до жилището на приятелката му и го застреля. Искрено вярвах, че временно е загубила разсъдък. Такова беше становището и на адвоката й, но въпреки всичко я осъдиха на двайсет години затвор. Според мен това може да се нарече „смекчаващи вината обстоятелства“. Когато съм сигурен, че съществуват или съм убеден в невинността на обвиняемия, както в случая със Скип Риърдън, винаги се заемам с делото. — Той замълча, преди да попита: — А теб какво те накара да станеш прокурор?

— Мисълта за жертвата и за близките й — отвърна просто Кери. — Ако се ръководех от твоята логика, можех да застрелям Боб Кинълен и да твърдя, че съм невинна.

В очите на Джеф Дорсо се появи леко раздразнение. После той се развесели.

— Не мога да си представя, че си способна да застреляш някого, Кери.

— И аз, освен… — Кери се поколеба, преди да продължи: — Освен ако животът на Робин не е в опасност. Тогава бих направила всичко, за да я спася. Сигурна съм.

По някое време, докато вечеряха, Кери заговори за смъртта на баща си:

— Бях студентка втора година в университета в Бостън. Отначало татко беше капитан от военновъздушните сили, а по-късно отиде на работа в гражданската авиация и стана изпълнителен директор на една компания. След като навърших три години, започна да ни води с мама из целия свят. За мен той беше най-великият човек, когото познавах. — Тя преглътна с мъка. — Веднъж през почивните дни си бях у дома и той спомена, че се чувства зле. Не отиде на лекар, понеже току-що беше минал на редовния си годишен профилактичен преглед. Каза, че до сутринта ще му мине. Но на сутринта не се събуди.