Читать «Укротяването на кралицата» онлайн - страница 282

* * *

Дворът трябва да се раздели. Кралят отива в Уайтхол да подпише смъртните присъди на двамата Хауард, бащата и сина, и да поиска пълното унищожение на техния предателски род, а принцесите и аз трябва да отидем в Гринич. Двамата Сиймор, Томас и брат му Едуард, ще останат с краля, ще му помогнат да разплете заговора и да назове виновните. Протоколите от разпитите на слуги, арендатори и врагове се четат и препрочитат, а после — сигурна съм — се пренаписват под бдителния, изпълнен с подозрение поглед на краля. Цялата отмъстителна злоба, която беше насочена към реформистите, към мен и дамите ми, сега е насочена като дулото на топ към семейство Хауард, и големите оръдия са готови да нададат оглушителен гръм. Сантименталността на краля, милостта му, чувството му за справедливост, сега са изтласкани встрани в истинска вакханалия от лъжливи показания. Кралят иска да убие някого, а дворът иска да му помогне.

Семейство Сиймор са във възход, сега новите предпочитания на краля са насочени към тяхната религия, техните близки са кралски родственици, военните им умения ще донесат спасението на страната, а кралят не иска друга компания, освен тяхната. Всички други съперничещи им родове с кралска кръв са повалени в прахта.

Придворните излизат на външните стъпала на двореца, така че лордовете да се сбогуват с дамите си, а онези, които се ухажват, да си разменят по един поглед, дума, докосване по ръката. Благородниците от двора идват да се сбогуват с мен, а после, най-сетне, Томас Сиймор си проправя път към мен. Стоим близо един до друг, ръката ми е върху шията на коня ми, задържан от един коняр.

— Поне ти си в безопасност — казва Томас в ухото ми. — Измина още една година, а ти все още си невредима.

— Ще се ожениш ли за Елизабет? — питам го настойчиво.

— Той не е споменал нищо. Казал ли ти е нещо?

— Попита ме какво мисля за това. Казах, каквото можах.

Той прави малка гримаса, после с един жест отмества коняря настрани и свива ръце в шепи, за да подхване ботуша ми. Дори само топлата му ръка, сключваща се върху стъпалото ми, ми напомня колко много го желая.

— Ах, Господи, Томас.

Той ме повдига нагоре и аз премятам крак през седлото, а придворната ми дама пристъпва напред и оправя полите ми. Мълчим, докато тя си свършва работата, а после аз свеждам поглед към тъмнокосата му къдрава глава, докато той гали коня ми по шията, но не може да сложи ръка върху мен. Дори не и върху носа на ботуша ми.

— С краля ли ще прекараш Коледа?

Той поклаща глава.

— Иска да наглеждам крепостта в Дувър.

— Кога ще те видя отново? — долавям унинието в гласа си.

Той поклаща глава: не знае.

— Поне ти си в безопасност — казва, сякаш това е всичко, което има значение. — Кой знае какво ще стане след още една година?

Не мога да се накарам да си представя, че ще се случи нещо хубаво.

— Весела Коледа, Томас — казвам тихо. — Бог да те благослови.

Той вдига поглед, примижавайки леко срещу яркото небе. Това е мъжът, когото обичам, а не може да се приближи. Отстъпва назад и слага ръка върху главата на коня ми, гали го леко по носа, опипва устата му, чувствителните му пръхтящи ноздри.