Читать «Укротяването на кралицата» онлайн - страница 281

Ако го оставя да изрежда прегрешенията му, той ще се разгневява все по-силно и по-силно. Ще вдигне пръст и ще го насочи към мен, ще ми говори така, сякаш аз съм виновният млад мъж. Той извлича огромна наслада от драматизирането на яростта си. Настройва се като актьор да играе ролята заради тръпката, която това му носи. Харесва му да усеща как сърцето му препуска от гняв; харесва схватката, дори ако тя е в празна стая, с пребледняла жена, която се опитва да го успокои.

— Но вие не се влияете от всичко това — казвам, опитвайки се да се позова на начетеността и критичния ум на Хенри, преди той да даде воля на гнева си. — Пресявате показанията, преглеждате ги внимателно. Нали не вярвате на всичко, което ви казват?

— Именно вие би трябвало да се страхувате от това, което ми казват! — възкликва той в пристъп на внезапно раздразнение. — Защото ако това вероломно псе, за което се застъпвате така сладко, беше постигнало своето, в Тауър щяхте да сте вие, а не той; а сестра му щеше да получи вашето място. Той е много повече ваш враг, Катрин, отколкото мой. Заговорничеше да наследи моята власт, но беше готов да убие вас.

— Щом е ваш враг, тогава е и мой — прошепвам. — Разбира се, ваше величество.

— Той беше готов да ви изпрати на смърт по скалъпено обвинение в ерес или държавна измяна — продължава кралят, пренебрегвайки факта, че върху заповедта щеше да стои неговият подпис. — И щеше да постави сестра си на вашето място. Щяхме да се сдобием с още една кралица от семейство Хауард. Още една от техните блудници щеше да бъде натикана в леглото ми! Какво мислите за това? Как можете да понесете да мислите за това?

Поклащам глава. Разбира се, че няма нищо, което мога да кажа. Кой щеше да подпише заповедта? Кой щеше да ме изпрати на смърт? Кой щеше да се ожени за момичето на семейство Хауард?

— Щяхте да сте мъртва — казва Хенри. — А после, след смъртта ми, семейство Хауард щяха да се разпореждат със сина ми… — поема си леко дъх. — Синът на Джейн — казва със сълзлив тон. — В хватката на семейство Хауард.

— Но, милорд съпруже…

— Това щяха да спечелят. Това беше печалбата за всички тях. Именно това искат всички, както и да го увъртат. Всички искат поемане на регентството след смъртта ми и контрол над новия крал. Ето от това трябва да защитя Едуард. Ето от това ще го защитавате вие.

— Разбира се, съпруже, знаете…

— Бедният Хенри Хауард — казва той. — Гласът му потрепва и се появяват сълзите, които му е толкова лесно да извика в очите си. — Знаете ли, че обичах това момче като свое? Спомням си го като толкова красиво момче, което си играеше с Фицрой. Бяха като братя.

— Не може ли да бъде помилван? — питам тихо. — Пише много тъжно, не мога да повярвам, че не се разкайва…

Той кимва:

— Ще го обмисля — заявява важно. — Ако мога да го помилвам, ще го направя. Ще бъда справедлив. Но ще бъда и милостив. Обичах го, а моето момче, обичният ми Хенри Фицрой, също го обичаше. Ако мога да простя на Хауард заради другаря му в забавленията, тогава ще го направя.