Читать «Рожби на съзнанието» онлайн - страница 175
Орсън Скот Кард
— Сър, може да сте прав, а може и да не сте. И в двата случая обаче постъпката ви ще е чудовищна. Не знам как вземате такова решение сам.
Ландс залепи лепенка с упойващо вещество на тила на Каузо. Докато лекарството навлизаше в организма на помощника му, той каза:
— Аз не реших сам, приятелю мой. Запитах се: какво би направил Ендър Уигин, мъжът, който спаси човечеството от бъгерите, какво би предприел, ако толкова внезапно, в последната минута, му кажат: „Това не е игра, това е истинска война.“ Запитай се: какво щеше да направи, ако секунди преди да убие момчето Стилсън и момчето Мадрид в знаменитите си Първо и Второ убийство, някой възрастен се беше намесил, за да го спре? Щеше ли да го извърши, знаейки, че възрастният няма власт да го защити по-късно, когато врагът го нападне? Знаейки, че моментът е сега или никога. Ако възрастните във Военното училище му бяха казали: „Мислим, че има вероятност бъгерите да не възнамеряват да унищожат човечеството, затова не ги избивай всичките“, мислиш ли, че Ендър щеше да се подчини? Не. Той пак щеше да стори необходимото, за да унищожи опасността веднъж завинаги. С този човек се посъветвах. Неговата мъдрост ще последвам сега.
Каузо не отговори. Само се усмихна и кимна.
— Седнете и не ставайте, докато не ви заповядам друго.
Каузо седна.
Ландс включи ансибала, за да се свърже с останалите екипажи.
— Заповедта е дадена и ще действаме по нея. Изстрелвам ДМ устройството и ускоряваме до скоростта на светлината. Господ да ни пази.
След миг ДМ устройството се отдели от флагманския кораб и продължи с пълна скорост към Лузитания. След около час щеше да стигне достатъчно близо, за да се активира автоматично. В случай че гравитационният детектор не проработи, имаше часовников механизъм, нагласен на изчисленото време на сблъсъка.
Ландс увеличи скоростта над границата, при която излизаха от рамката на времето, течащо в останалата част от вселената. След това свали упойващата лепенка от врата на Каузо и я замени с неутрализираща.
— Сега можете да ме арестувате за измяната, на която станахте свидетел.
Каузо поклати глава:
— Не, сър, флотилията е под ваше командване, докато се приберем у дома. Освен ако нямате някакъв глупав план за избягване на делото за военно престъпление, което ви очаква.
— Не, ще приема всяка присъда. Аз спасих човечеството от унищожение, но съм готов да се присъединя към човеците и пекениносите на Лузитания като необходима саможертва за постигането на тази цел.
Каузо отдаде чест, сетне се извъртя със стола си и заплака.
ПЕТНАЙСЕТА ГЛАВА
ДАВАМЕ ТИ ВТОРИ ШАНС
Като малка вярвах,
че ако служа добре на боговете,
те ще върнат времето и ще ми позволят да изживея живота си повторно,
но този път без да ме лишават от майка ми.
Един спътник на орбита около Лузитания засече изстрелването на ДМ устройството и курса му към планетата. Най-страшното се беше случило. Без опит за свръзка или преговори. Целта на флотилията очевидно бе унищожението на този свят, а с него и на един цял вид разумни същества. Повечето жители на планетата се бяха надявали, а някои дори очакваха да имат възможност да съобщят, че Десколадата е овладяна и вече не представлява заплаха; че и без това е твърде късно да спират каквото и да било, тъй като на различни планети вече съществуваха няколко десетки колонии на хора, пекениноси и царици на кошери. Вместо това срещу тях бе изстреляно смъртоносно оръжие и им оставаше не повече от час живот, дори може би по-малко, защото „Докторчето“ без съмнение щеше да бъде взривено на известно разстояние от повърхността на планетата.
