Читать «Рожби на съзнанието» онлайн - страница 174

И че и двамата повтарят едно и също.

— Карантина, точно така — каза секретарят. — Забраняваме използването на Деструктуриращото молекулно устройство.

— Налагането на карантина е невъзможно — възрази Ландс. — Движим се твърде бързо. Запознати сте с бойния план, който изпратих преди началото на пътуването. Ще са ни нужни седмици, преди да намалим скоростта. Ами хората ми? Едно е да предприемеш пътуване със скоростта на светлината и след това да се върнеш на родната си планета. Да, близките и приятелите им вече ще са мъртви, но поне няма да са закотвени завинаги в някакъв космически кораб! Като се движим със скорост, близка до светлинната, спестявам месеци от живота им, които иначе ще се загубят в ускоряване и забавяне. Това ще им струва години!

— Надявам се, че не предлагате да взривим Лузитания заедно с целия народ на пекениносите и хиляди човеци само за да не се потисне екипажът ви — намеси се говорителят на Конгреса.

— Казвам, че ако не искате да взривяваме тази планета, всичко е добре — само ни позволете да се приберем по домовете си.

— Не може! — възрази първият секретар. — Десколадата е твърде опасна, за да оставим тази размирна планета без надзор.

— Искате да кажете, че отменяте използването на „Докторчето“, без да сте взели никакви мерки за ограничаване на заразата?

— Ще изпратим екип, който да установи условията на място — увери го секретарят.

— С други думи, ще изложите хората на риск от заразяване със смъртоносна болест, без да знаете какво е истинското състояние на нещата, при положение че има начин да се унищожи заразата без опасност за живота на незаразени хора.

— Конгресът взе решение — сряза го хладно говорителят. — Няма да извършим ксеноцид, докато съществува алтернатива. Разбрахте ли заповедта?

— Да, господине.

— Ще се подчините ли?

Първият секретар вдигна очи с потресено изражение. Никой не си позволява да обижда висш офицер, като го пита дали ще изпълни заповед.

Въпреки това главният говорител настоя:

— Е?

— Господине, аз винаги съм изпълнявал и ще изпълнявам обетите си.

С тези думи Ландс прекъсна връзката. Обърна се незабавно към Каузо, помощник-капитана на кораба, който също присъстваше на секретния разговор.

— Арестуван сте — каза Ландс.

Каузо вдигна вежди:

— Значи не възнамерявате да се подчините?

— Спестете ми личното си мнение по този въпрос. Знам, че сте с португалски произход също като населението на Лузитания…

— Те са бразилци.

Ландс не обърна внимание на уточнението му:

— Ще отразя в доклада, че не съм ви дал възможност да се противопоставите и че не носите никаква вина за действията ми.

— Ами обетът ви, сър? — попита спокойно Каузо.

— Дал съм обет да се подчинявам на всички заповеди в полза на човечеството. Не мога да извърша военно престъпление.

— Те не ви заповядват да извършите военно престъпление. Точно обратното.

— Напротив. Неунищожаването на тази смъртоносна заплаха ще бъде престъпление срещу човечеството, по-тежко, отколкото взривяването на планетата. — Ландс извади личното си оръжие. — Арестуван сте.

Помощник-капитанът сложи ръце зад тила си и се обърна с гръб.