Читать «Рожби на съзнанието» онлайн - страница 172

— Виждате ли това? Каквото и да прави тази молекула, тя е предназначена да действа в мозъка по същия начин като хероиновата.

Нямаше спор, че двете молекули съвпадаха съвършено. Ела не можеше да повярва:

— Единственият начин да го постигнат е, ако са взели информацията от молекулата на Десколадата, която им изпратихме, след това да са създали човешки организъм, да са го изследвали и така да са открили кое химично вещество ни прави напълно безпомощни, за да могат да вършат каквото искат с нас. Няма начин да са създали човек за толкова краткото време, откакто им изпратихме информацията.

— Може би не е нужно да създават цяло човешко тяло — намеси се Миро. — Може би са толкова способни в тълкуването на генетична информация, че могат да си правят изводи за всичко от човешката физиология и анатомия само от тези данни.

— Ама те нямат дори сведения за цялата ни ДНК последователност.

— Може би са способни да събират информацията в сбит вид. Очевидно са я получили по някакъв начин и очевидно са се досетили кое ни прави неподвижни като камъни с глупави, доволни усмивки.

— За мен е дори по-очевидно, че целта им е била да прочетем тази молекула по биологичен път. Искали са веднага да приемем химикала. Сега сигурно си мислят, че седим и ги чакаме в безпомощно състояние.

Миро моментално смени образа на дисплея си:

— Мамка му, Куара, права си. Гледайте — три кораба вече ни приближават.

— Никога досега не са правили опит да ни доближат — отбеляза Ела.

— Е, те и сега няма да ни доближат. Сега ще им покажем, че не сме се хванали на въдицата с троянския им кон.

Миро стана и буквално излетя през коридора към спалното помещение, в което беше Джейн.

— Джейн! — изкрещя още преди да стигне. — Джейн! След няколко секунди тя отвори очи.

— Джейн! Премести ни на стотина мили и на по-близка орбита.

Тя го изгледа озадачено, сетне явно реши да му се довери, защото не каза нищо. Затвори отново очи. Файъркуенчър изкрещя от контролната зала:

— Преместихме се!

Миро се върна при останалите:

— Сега знаят, че не могат да го направят.

На дисплея му се виждаше, че чуждите кораби са спрели на десетина мили от тях.

— Опитват да ни обградят — отбеляза Миро.

— Е, видяха, че не са постигнали нищо с наркотика на щастливата смърт — отбеляза Куара.

— Ние обаче продължаваме да тъпчем на едно място.

— Това е, защото сме толкова глупави! — възкликна Миро.

— Самоподценяването няма да ни помогне в този случай — отбеляза Куара, — дори при теб да е оправдано.

— Куара! — сряза я остро Ела.

— Това беше шега, по дяволите! Не може ли човек да се помайтапи с батко си?

— О, да — измърмори хладно Миро. — Много смешно ми стана.

— Какво имаше предвид, като каза, че сме толкова глупави? — попита Файъркуенчър.

— Никога няма да разгадаем езика им, защото това не е език — отвърна Миро. — Това е набор от биологични команди. Те не говорят. Не мислят. Те създават молекули, които правят различни неща една с друга. Все едно човешкият език да се състои от тухли и сандвичи. Замеряш с тухла или даваш сандвич, наказание и награда. Ако имат абстрактно мислене, няма да успеем да го разберем, като четем тези молекули.