Читать «Котка сред гълъбите» онлайн - страница 3

„Струва ми се — помисли си Ан, — че може да се окаже приятен…“

С удоволствие установи, че й остава само още едно писмо, а после можеше да се поразходи из градината…

III

На горния етаж мис Джонсън — икономката — разпределяше стаите, посрещаше новодошлите и поздравяваше познатите ученички.

Радваше се, че започва нова учебна година. Не знаеше какво да прави през ваканциите. Имаше две омъжени сестри, на които гостуваше подред, но те естествено се интересуваха повече от собствения си живот и семейства, отколкото от „Медоубенк“. А мис Джонсън, която по задължение обичаше сестрите си, се интересуваше искрено единствено от „Медоубенк“.

Да, хубаво е, че учебната година започва…

— Мис Джонсън?

— Да, Памела.

— Вижте, мис Джонсън. Нещо се е счупило в куфара ми. Разляло се е по дрехите ми. Мисля, че е балсамът за коса.

— Тц, тц! — затюхка се мис Джонсън, бързайки да помогне.

IV

Мадмоазел Бланш — новата учителка по френски език — се разхождаше по ливадата край чакълената алея. Оглеждаше одобрително якия млад мъж, който подкастряше живия плет.

— Assez bien² — помисли си тя.

Мадмоазел Бланш приличаше на мишка, беше мършава и невзрачна, но забелязваше всичко.

Погледът й проследи процесията от коли, които плавно спираха пред входната врата. Преценяваше коя колко струва. Това училище „Медоубенк“ наистина беше забележително! Пресметна на ум печалбата, която извлича мис Булстрод.

Да, действително! Забележително!

V

Мис Рич, преподавателка по английски език и география, крачеше забързана към училището, като се препъваше от време на време, защото обикновено забравяше да гледа къде стъпва. И косата й беше разрошена както обикновено. Имаше нетърпеливо грозновато лице.

„Да се върне! Отново да е тук… сякаш са минали години…“ — мислеше си тя.

Препъна се в едно гребло, а младият градинар протегна ръка и каза:

— Внимавайте, мис.

Айлийн Рич благодари, без да го погледне.

VI

Мис Роуън и мис Блейк — двете младши преподавателки — се разхождаха по посока на спортната зала. Мис Роуън беше слабичка, тъмнокоса и нервна, а мис Блейк — пълничка и руса. Двете оживено обсъждаха скорошните си приключения във Флоренция: картините, които бяха видели, скулптурите, разцъфтелите плодни дървета и оказаното им внимание (дано да беше със задни мисли) от страна на двама млади италиански господа.

— Разбира се, всички знаят какви са италианците — отсече мис Блейк.

— Без задръжки — добави мис Роуън, която беше учила психология и стопански науки. — Абсолютни здравеняци — усеща се. Необуздани.

— Но Джузепе остана смаян, когато разбра, че преподавам в „Медоубенк“ — отбеляза мис Блейк. — Изведнъж започна да проявява повече уважение. Има братовчедка, която иска да дойде тук, но мис Булстрод не беше сигурна дали има свободно място.