Читать «Котка сред гълъбите» онлайн - страница 2

От време на време, докато слагаше нов лист в пишещата машина, тя поглеждаше през прозореца и с интерес наблюдаваше пристигащите.

„Божичко! — помисли си изпълнена със страхопочитание Ан, — не знаех, че в Англия има толкова много шофьори!“

После се усмихна, докато величествен ролс отмина, а на негово място пристигна малък смачкан остин. От него се измъкна притеснен баща с дъщеря си, която изглеждаше далеч по-спокойна от него.

Той се спря неуверен, но мис Ванситарт излезе от сградата и пое нещата в свои ръце.

— Майор Харгрийвз? А това е Алисън, нали? Моля, заповядайте. Бих искала да видите стаята на Алисън. Аз…

Ан се ухили и започна отново да печата.

„Добрата стара Ванситарт — великата дубльорка — помисли тя. — Копира всички номера на Булстрод. Съвършена е в приказките!“

Огромен и почти разкошен кадилак, боядисан в два цвята — ягодово и лазурносиньо — се плъзна бавно (и трудно, поради дължината си) по алеята и спря до стария остин на почитаемия майор Харгрийвз.

Шофьорът изскочи да отвори вратата и отвътре излезе грамаден мургав мъж с брада и развято наметало, следван от облечена по последна френска мода дама и слабовато тъмнокосо момиче.

„Това вероятно е самата принцеса… как й беше името — помисли си Ан. — Не мога да си я представя в ученическа униформа, но утре чудото ще стане…“

Мис Ванситарт и мис Чадуик се появиха едновременно.

„Ще ги заведат при височайшата особа“ — реши Ан.

И в този момент, колкото и странно да бе, тя си помисли, че не й се харесваше особено да прави шеги по адрес на мис Булстрод. Тя не беше коя да е.

„Внимавай в правописа, момиче — каза си Ан, — и напиши тези писма без грешка.“

Не че обикновено правеше грешки. Имаше възможност да избира работа като секретарка. Бе работила като лична помощничка на генерален директор на петролна компания, като лична секретарка на сър Мървин Тодхънтър, който беше известен с ерудицията си, раздразнителния си нрав и неразчитаемия си почерк. Сред бившите началници на Ан имаше двама министри и важен държавен служител. Общо взето, бе работила само с мъже. Чудеше се как ще се чувства заобиколена само от жени. Е — въпрос на практика! А освен това съществуваше и Денис! Верният Денис, който се връщаше ту от Малая, ту от Бирма, от най-различни краища на света, но си оставаше същия — предан, вечно искащ ръката й. Милият Денис! Само че щеше да е доста скучно, ако се омъжеше за него.

Скоро щеше да усети липсата на мъже. Само учителки, нито един мъж — с изключение на градинаря, който беше на около осемдесет години.

В този миг Ан беше приятно изненадана. Погледна през прозореца и видя един мъж, който подкастряше живия плет точно край алеята. Явно беше градинар, но доста под осемдесетте. Млад, тъмнокос, с приятна външност. Ан се зачуди. Говореше се, че има необходимост от допълнителна работна ръка, но този съвсем не приличаше на селяндур. Е, в днешно време хората работят какво ли не. Някой млад мъж, който се опитва да припечели нещо допълнително, за да успее да осъществи плановете си или само за да свързва двата края. Обаче подкастряше плета доста умело. В края на краищата, можеше да е истински градинар!