Читать «Нежни убийства» онлайн - страница 4

— Хубава тема.

— И на мен така ми се струва. Реших да изложа случая с изчезването на Реджайна Клозън. Той винаги ме е интригувал. Помниш ли я? Често я гледах по CNBC и според мен беше страхотна. Преди шест години използвах чека, който получих от татко за рождения си ден, за да си купя акции, които тя препоръчваше. Оказаха се златна мина и сега се чувствам някак особено, все едно, че съм й длъжница.

Неда вдигна поглед и се смръщи.

— Реджайна Клозън изчезна преди около три години, слизайки в Хонг Конг по време на едно околосветско пътешествие с кораб. Помня много добре. Доста се шумя по този случай.

— Това беше след като напуснах окръжната прокуратура — поясни Сюзън. — Бях отишла да посетя една приятелка, когато Джейн, майката на Реджайна Клозън, по това време тя живееше в Скарсдейл, дойде, за да получи информация в ОП дали не може да й се окаже някакво съдействие. Но нямаше никакви признаци, че Реджайна е напуснала Хонг Конг, така че окръжната прокуратура на Уестчестър нямаше нужната юрисдикция, за да предприеме някакви действия. Бедната жена носеше снимки на дъщеря си и все повтаряше с какво нетърпение Реджайна очаквала това пътуване. Но аз помня този случай и смятам днес да говоря за него в ефир.

Изражението на Неда се смекчи.

— Познавам бегло Джейн Клозън. Двете завършихме „Смит“ в една и съща година. Сега тя живее в Бийкмън Плейс. Много затворена жена. Доколкото разбрах, Реджайна също е била доста притеснителна в общество.

Сюзън повдигна вежди.

— Как не съм разбрала, че се познаваш с госпожа Клозън? Може би щеше да успееш да ми уредиш среща с нея. По моите бележки майката на Реджайна изобщо не допуска, че дъщеря й би могла да има връзка с някого, но ако можех да я накарам да говори за това, нещо, което на времето е изглеждало незначително, сега може да ни предостави някаква следа.

Неда събра вежди и се замисли.

— Може би и сега не е твърде късно. Дъг Лейтън е семейният адвокат на Клозън. Срещали сме се няколко пъти. Ще му се обадя в девет и ще видим дали не може да ни свърже с нея.

В 9:10 интеркомът на бюрото на Сюзън иззвъня. Беше Джанет, нейната секретарка.

— Дъглас Лейтън, адвокат, на линия едно. Стегнете се, докторе. Не звучи особено дружелюбно.

Всеки ден на Сюзън й се щеше Джанет, иначе отлична секретарка, да не се чувства задължена да коментира хората, които се обаждат. Макар че истинският проблем, отбеляза мислено Сюзън, бе във факта, че реакцията й почти винаги попадаше право в целта.