Читать «Нежни убийства» онлайн - страница 5

Още щом заговори, на Сюзън й стана ясно, че семейният адвокат на Клозън наистина е недоволен.

— Доктор Чандлър, ние категорично отхвърляме всякаква възможност за спекулации със скръбта на госпожа Клозън — заяви той рязко. — Реджайна беше единственото й дете. Достатъчно зле щеше да бъде, ако тялото беше намерено, но понеже не е, госпожа Клозън е в непрестанна агония, на границата между рая и адът е, питайки се при какви обстоятелства живее сега дъщеря й, ако наистина е жива. Смятах, че една приятелка на Неда Хардинг не би търсила подобен вид евтина сензационност, експлоатирайки по този начин скръбта от позицията на популярната психология.

Сюзън за момент стисна устни, за да сдържи язвителната реплика, която беше изкушена да му предложи в отговор. Когато заговори, тонът й беше студен, но овладян.

— Господин Лейтън, вие вече формулирахте основанието случаят да се подложи на обсъждане. Безспорно за госпожа Клозън е много по-болезнено всеки ден да се пита дали дъщеря й е жива и страда някъде, отколкото да знае какво наистина се е случило с нея. Разбирам, че нито полицията в Хонг Конг, нито частните детективи, наети впоследствие от госпожа Клозън, са успели да намерят и най-малка следа, която да подскаже какво е направила Реджайна или къде може да е отишла, след като е слязла от кораба. Моето предаване се излъчва в пет щата. Вероятността е минимална, зная, но може би някой от слушателите е бил на онзи кораб или на посещение в Хонг Конг по същото време и ще се обади, за да ни каже нещо обнадеждаващо за това, че е видял Реджайна, след като е слязла от „Габриел“. В края на краищата тя се появяваше редовно по CNBC, а някои хора са чудесни физиономисти.

Без да изчака отговор, Сюзън затвори, пресегна се и пусна радиото. Беше подготвила кратка въвеждаща информация за своя гост в днешното предаване, както и за случая Клозън. Бяха ги излъчили в ефир миналия петък и Джед Гини, нейният продуцент, беше обещал, че радиостанцията ще ги пусне отново тази сутрин. Тя мислено се помоли горещо да не е забравил.

Двайсет минути по-късно, докато проучваше училищните сведения за един седемнайсетгодишен пациент, Сюзън чу началото на информацията.

„Дано някой, който знае нещо по случая, също да слуша“ — помисли си тя.

2

Беше истински късмет, че радиото в колата му беше пуснато на станцията, която излъчваше сутрешното предаване в петък — иначе никога не би чул съобщението. Движението по пътя се забави толкова, че потокът от коли буквално пълзеше и той започна да се изнервя. Но щом чу името Реджайна Клозън, усили звука и се заслуша напрегнато.

Не че имаше за какво да се тревожи, разбира се. Той беше убеден в това. В края на краищата Реджайна най-лесно от всички и с най-голям ентусиазъм прие неговите планове, а и с най-голяма готовност се съгласи, че никой от останалите пасажери не трябва да разбира за техния морски романс.