Читать «Нежни убийства» онлайн - страница 2
Мери Хигинс Кларк
Вятърът разпръсна тъмнорусите й коси, все още влажни от душа, и Сюзън съжали, че е без шал. Спомни си някогашното предупреждение на баба си: „Никога не излизай с мокра коса — ще изстинеш до смърт“ и после си даде сметка, че напоследък доста мисли за баба Сузи. Всъщност тя бе отраснала в Гринич Вилидж и Сюзън понякога се питаше дали духът й не витае някъде наоколо.
Спря на светофарите на Мърсър и Хюстън. Беше едва седем и половина и улиците все още не бяха оживени. Само след час щяха да гъмжат от нюйоркчани, поели отново за работа в понеделник сутрин.
„Слава богу, че уикендът отмина“ — възкликна мислено Сюзън.
Повечето време в събота и неделя прекара в Рай заедно със своята майка, която не беше в прекрасно настроение. „Съвсем обяснимо — помисли си Сюзън, — след като в неделя беше четиридесетгодишнината от сватбата й.“ На всичкото отгоре Сюзън имаше неприятна среща с по-голямата си сестра Дий, която беше дошла на гости от Калифорния.
В неделя след обяд, преди да се върне в града, тя направи посещение на добра воля в разкошния дом на своя баща, недалеч в Бедфорд Хил, където той и втората му жена Бинки организираха коктейл. Сюзън подозираше, че изборът на деня е заслуга на Бинки.
— На днешния ден преди четири години беше първата ни среща — възкликна тя с възторжено умиление.
„Безкрайно обичам родителите си — помисли си Сюзън, докато влизаше в сградата, където се намираше офисът й, — но има моменти, в които ми се иска да им кажа, че е крайно време да бъдат така добри да пораснат.“
Сюзън обикновено пристигаше първа на последния етаж, но минавайки покрай кантората на своята стара приятелка и покровителка Неда Хардинг, тя с почуда установи, че лампите в приемната и коридора вече светят. Реши, че на Неда й се е наложило да дойде по-рано.
Докато отваряше външната врата, която трябваше да бъде заключена, Сюзън поклати глава укорително, мина покрай все още тъмните офиси на по-младите й съдружници и служители, после се спря пред вратата на кабинета й и се усмихна. Както обикновено, приятелката й беше така вглъбена в работата си, че дори не усети присъствието й.
Неда беше замръзнала в обичайната си работна поза — подпряла чело с лявата си ръка, а дясната лежеше на бюрото в готовност да отгръща страниците на дебелата папка, разтворена пред нея. Късо подстриганите й сребристи коси вече бяха разрошени, очилата й се бяха смъкнали на носа, а солидното й тяло създаваше впечатление, че Неда всеки момент ще скочи и ще побегне. Един от най-уважаваните адвокати в Ню Йорк, с вида си на възрастна жена с внуци, тя не даваше външен израз на интелекта и агресивната енергия, която влагаше в работата си. Особено ярко те се проявяваха по време на кръстосан разпит в съда.
Двете жени се бяха запознали и сприятелили преди десет години в Нюйоркския университет, когато Сюзън беше двайсет и две годишна студентка втори курс по право, а Неда гостуващ лектор. В трети курс Сюзън си направи програмата на лекциите така, че да може два дена в седмицата да работи като стажантка при Неда.