Читать «Нежни убийства» онлайн - страница 6

Както винаги беше взел всички необходими предпазни мерки. Всъщност, дали?

След като чу предварителното представяне в понеделник, той вече не беше толкова сигурен. Следващия път щеше да бъде особено внимателен. А и той щеше да бъде последен. Дотук вече бяха четири. Оставаше още една. Щеше да я избере другата седмица и щом станеше негова, мисията му щеше да приключи и той най-накрая щеше да намери покой.

Естествено, досега не беше допуснал нито една грешка. Това беше неговата мисия и никой не беше в състояние да го спре. Той отново се заслуша с нарастващ гняв в представянето и в топлия, окуражителен глас на доктор Сюзън Чандлър: „Реджайна Клозън беше признат експерт по инвестициите. Освен това беше дъщеря, приятелка и изключително щедра дарителка в многобройни благотворителни инициативи. Днес в моето предаване ще говорим за нейното изчезване. Бихме искали да разгадаем загадката. Може би някой от вас разполага с късче от пъзела. Моля, останете с нас“.

Той щракна радиото и изрече на глас:

— Доктор Сюзън, разкарай се, и то веднага. Всичко това не е твоя работа и те предупреждавам, че ако ми се наложи да се занимавам с теб, дните ти са преброени!

3

Когато Сюзън пристигна в студиото, доктор Доналд Ричардс, авторът на „Изчезнали жени“ и неин гост за деня, вече беше там. Той беше висок и слаб, с тъмнокестеняви коси и изглеждаше към четиридесетте. Стана, за да я поздрави, като преди това смъкна очилата си за четене. Сините му очи бяха топли, но по устните му едва-едва пробягна усмивка, докато поемаше протегнатата към него ръка.

— Доктор Чандлър, предупреждавам ви, това е моята първа книга. Не съм свикнал с подобни публични прояви и съм малко нервен. Ако ми се върже езика, обещайте да ме спасявате.

Сюзън се засмя.

— Доктор Ричардс, казвайте ми просто Сюзън и не мислете за микрофона. Представяйте си, че сме се увесили на задната ограда и си бъбрим.

„Кого баламосва той“ — помисли си тя петнайсет минути по-късно, когато Ричардс разискваше със спокойна и непринудена компетентност действителните случаи, описани в книгата му.

Тя кимна утвърдително на разясненията му:

— Когато някой изчезне — сега, разбира се, говоря за възрастен, а не дете — въпросът, който властите задават най-напред е, дали не става въпрос за доброволно действие. Както знаете, Сюзън, удивително е колко много хора внезапно решават да направят пълен завой по пътя към дома и да започнат изцяло нов живот, да приемат нова самоличност.

Обикновено причините са финансови трудности или семейни проблеми и това е изход за малодушните. Но така или иначе се случва. Каквито и да са обстоятелствата обаче, първата стъпка в диренето на някой изчезнал е, да се провери дали в кредитната му карта се появяват някакви разходи.

— Направени от него или от друг, който е откраднал въпросната кредитна карта — намеси се Сюзън.

— Така е — съгласи се Ричардс. — И обикновено, когато се натъкнем на доброволно изчезване, ние установяваме, че човекът просто не може да изтърпи нито ден повече онова, което го потиска или тревожи. Този вид изчезване е вик за помощ. Естествено, някои изчезвания наистина са доброволни, но други представляват измама и точно това е трудно да се определи. Изключително трудно е, например, да се докаже, че някой е виновен за извършено убийство, при положение, че трупът не е открит. Убийците, които се измъкват без присъда, често са онези, които успяват да се отърват от жертвите си така безупречно, че не може да се установи никакво доказателство за смърт. Например…