Читать «Омайване» онлайн - страница 98

Даг беше раздразнен, но най-вече на себе си. Ако беше с патрула си, някой винаги щеше да остане да пази конете. Защо беше запуснал бдителността си? Поради някакво неправилно чувство за анонимност? Можеше поне да наглежда конете през витрината. Ако беше поотворил малко усета си, щеше да усети реакцията на Копърхед, ако го доближи непознат. Но вече бе твърде късно.

Настигна момчето в алеята зад къщите. Беше приклекнало до купчина дърва и отваряше торбата. До него стоеше доста по-едър възрастен съучастник — брат или главатар?

— Това са някакви женски дрехи — извика едрият мъж с отвращение. — Защо не отмъкна дисагите, глупако?

— Червеният звяр понечи да ме ритне и хората взеха да се заглеждат — отвърна момчето сърдито. — Чакай, това какво е?

Мъжът вдигна ножницата на споделящия нож и посегна към костената дръжка.

— Докосни я и ще умреш — викна Даг и закрачи към тях. — Лично ще се погрижа.

Момчето го погледна и хукна да бяга, като от време на време се обръщаше. Мъжът се изправи, присви очи и грабна една цепеница от купчината. Беше ясно, че няма да има извинения и оправдания, макар че крадецът едва ли имаше толкова акъл да се измъкне по такъв начин.

Даг вдигна ръка, за да предпази лицето си от мощния удар. Цепеницата удари китката му силно и почти го изкара от равновесие. По ръката му протече остра болка. Нямаше как да посегне към ножа си, но пък куката беше достатъчно опасно оръжие. Едрият мъж отскочи и приклекна, когато Даг на свой ред замахна към гърлото му. Крадецът явно се оказа по-умен, отколкото изглеждаше, защото прецени шансовете си, хвърли цепеницата и торбата и хукна след момчето.

Иззад ъгъла се появиха Фаун и трима граждани. Даг избута с крак част от одеялото върху ножницата.

— Даг, добре ли си? — изписка Фаун. — От носа ти тече кръв!

Той усети капките върху устната си и ги облиза. Не можеше да сбърка отчетливия вкус на желязо. Понечи да опипа подутото си лице, но не успя да вдигне ръката си. Изсъска от болка, изплю кръвта на земята и погледна Фаун.

— Носът ми е добре — изръмжа гневно. — Но дясната ми ръка е счупена. Проклет негодник!

13.

Тяхната странноприемница в Лъмптън Маркет беше стара постройка, точно на пътя, който водеше на север от града. За Фаун схлупената къща беше отстъпление след лукса в Гласфордж, макар да не беше съвсем неуютно. Отгоре на всичко им поискаха пари. Поне клиентите ядяха навън, на маси, разположени под гъстите дървета, което бе много по-приятно от мрачната столова в Гласфордж. Нямаше други Езерняци, само четирима мъже, които пиеха бира, и една фермерска двойка, която бе заета с шумните си деца. Въпреки височината си и шинираната си ръка Даг почти не привлече вниманието им и Фаун се почувства приятно незабелязана.

Даг се отпусна на пейката с уморено пъшкане и Фаун седна от дясната му страна. Развърза кожения калъф, който бе взела от дисагите му, и откри, че съдържа какви ли не приспособления за приставката на ръката му.

— Какви са тези неща?

— Най-различни. Експерименти и неща, които не ползвам всеки ден. — Видя, че тя разглежда някакъв странен метален предмет, който приличаше на малко стреме. — Това е щавачка. С нея щавя кожи, когато сме на патрул. Скучно е, но това бе едно от първите неща, които направих за приставката. Освен това с нея ръката ми заяква, което е добре за лъка.