Читать «Омайване» онлайн - страница 97

Странноприемницата, в която обикновено отсядаха патрулите, се намираше в северния край на града и се наложи да минат през централния площад, на който бе разположен пазарът. Фаун оглеждаше сергиите и количките.

— Взех стъклената купа за мама. Искам да занеса нещо и на леля Нати. Нашите рядко я взимат, когато идват дотук. — Нещо, което се случваше веднъж в годината.

Леля Нати беше по-голяма сестра на майката на Фаун и бе загубила зрението си като дете. Бе дошла да живее с майка й, като някаква част от зестрата при женитбата. Въпреки състоянието си тя отговаряше за тъкането и преденето във фермата и дори успяваше да произведе допълнителни неща за продан. Тя беше единственият член на семейството, за когото Фаун говореше с истинска обич.

Даг я разбираше. Нямаше смисъл човек да носи храна във ферма. Подобно бе и положението с облеклото. Очите му се насочиха към ограждащите площада магазини.

— Ножици, игли? Нещо за работата й?

— Има си достатъчно — въздъхна Фаун.

— Нещо, което да използва. Бои? Уф, едва ли.

— Мама се занимава с боядисването, а напоследък и аз. Искам да намеря нещо само за нея. — Тя присви очи. — Кожи?…

— Ами да погледнем. — Слязоха от конете и тръгнаха към една сергия, на която беше изложен скромен набор от кожи на местни животни — миещи мечки, опосуми и елени.

— Мога да й намеря доста по-добри — измърмори Даг и Фаун се съгласи с гримаса. Продължиха пеша, водеха конете. Докато минаваха покрай малка аптека, присвита между обущарница и бръснарница, Фаун спря и присви устни. Магазинчето имаше стъклена витрина. — Чудя се дали продават някакви парфюми, като тези, които си бяха намерили вашите жени в Гласфордж?

Или пък масло, не можа да не се запита Даг. Нямаше да е зле да се запасят, макар че във фермата на Блуфийлд едва ли щеше да им се удаде шанс. Семейството можеше и да му е благодарно, че е върнал единствената им дъщеря, но едва ли щеше да им позволи да спят заедно. Все пак вързаха конете за дървената преграда пред тротоара и влязоха.

В магазина имаше четири вида парфюм, но само обикновено масло, така че Даг насочи вниманието си към внушителната колекция висококачествени билки, докато Фаун се мъчеше с решението си. Най-накрая направи избор и изчакаха да опаковат скромните им покупки. Май не бяха толкова скромни, прецени Даг, като видя съвсем олекналата кесия на Фаун.

Когато излязоха, той прибра пакетите в дисагите и се обърна, за да повдигне Фаун на кобилата. Тя стоеше и неуверено гледаше седлото.

— Торбата ми я няма! — Прокара ръка по висящите каишки. — Дали е паднала по пътя? Сигурна съм, че я завързах добре…

— Отрязани са. Виждаш ли, възлите са си на мястото. Проклети крадци!

— Даг! Ножът беше вътре! — възкликна тя.

Той веднага разтвори усета си и потръпна от хаоса от всички хора наоколо. Потърси през шума за лек, отчетлив звук. Ето… там. Една дребна фигурка се шмугна между две сгради. Носеше торбата небрежно, сякаш си е нейна.

— Видях го. Чакай тук! — Даг тръгна бързо, но без да тича. Чуваше как зад него Фаун разпитва минувачите дали са видели някой да се върти около конете.