Читать «Омайване» онлайн - страница 100

— Ако не я мърдаш много. — Фаун изпитваше известно безпокойство от прибирането вкъщи. Но все пак трябваше да го направи. Даг смяташе, че това е неин дълг, и тя нямаше да позволи на Съни Тъпия и всичките й братя да я уплашат. „Макар да ме е страх“. — Добре. Значи продължаваме.

Даг потърка брадичка с левия си ръкав.

— В такъв случай по-добре да си сверим историите. Не бива да споменаваме за ножа.

Фаун кимна.

— Останалото зависи от теб, но трябва да ми кажеш какво точно искаш.

Тя погледна трохите в празната си чиния.

— Те не знаят за мен и Съни. Така че ще са ядосани, защото съм избягала ей така, без никаква причина.

Той се наведе и докосна с устни един от белезите от злината, който най-сетне се бе олющил.

— Не без причина, Искрице.

— Да, но те не знаят много за злините.

— Значи — Даг започна бавно да напипва пътя, — ако твоят Съни си е признал, ще има една ситуация, а ако не е — друга.

— Той не е мой — намуси се Фаун. — Това вече го изяснихме.

— Ако не кажеш на вашите защо си заминала, ще трябва да измислиш някаква лъжа. Това поражда напрежение и тъмнина в същността и отслабва хората. Не виждам защо искаш да предпазиш Съни. Според мен той печели повече от пазенето на тайната.

— Защото срамът остава за момичетата. Наричат те употребявана стока. Ако се разчуе, че не си девствена, не можеш да си намериш мъж с много земя. Макар че… мисля, че се случва с доста момичета.

— Фермери. — Даг сви устни. — А това важи ли за вдовиците? Истинските, а не сламените?

Фаун се изчерви, но се усмихна.

— О, не. При вдовиците е съвсем различно. Те може да имат деца и да не са много богати, но се оправят съвсем добре. Е, не е лошо, когато имат повечко пари.

— Аха… а ти искаш ли съпруг с много земя, Искрице?

— Не, разбира се! — Тя чак подскочи. — Искам теб.

— Тогава защо се тревожиш за това? По навик ли?

— Не! Просто… струва ми се, че живея в някакъв сън. И изобщо не искам да се събуждам. Глупаво, нали? Все някога, някъде, някой ще опита да ни раздели. Няма да ми позволят да те задържа завинаги.

Той извърна поглед към пътя, по който все още се вдигаше прах от преминала каруца.

— Колкото и да е трудно с твоето семейство, с моето ще е по-зле и ще трябва да се изправя срещу тях. Няма да те лъжа: има неща, които не мога да контролирам и които могат да ме разделят от теб. Например смъртта. — Даг направи пауза. — Е, в момента не се сещам за друго.

Тя притисна лице в рамото му.

— Това какво ще кажеш на родителите ти си е твой избор. Моят съвет е да кажеш колкото се може повече истини, освен за зареждането на ножа.

— Как ще обясним, че трябва да отида във вашия лагер?

— Твоите показания за смъртта на злината са нужни. Което е вярно. Ако продължат да питат, ще кажа, че това е Езерняшка работа.

— Няма да ме пуснат да тръгна с теб.

— Ще видим. Не можеш да планираш действията на другите — само твоите. Ако опиташ, най-вероятно ще останеш изненадана в най-неподходящия момент. — Той се наведе и целуна косата й. — Дори да те оковат във вериги, ще те измъкна.