Читать «Омайване» онлайн - страница 94

— Всички неща имат същност, освен ако не я изсмуче злина. Тази на живите същества винаги се променя и е в движение. Когато Саса правеше тази купа, същността й почти оживя и се трансформира. Сега отново е неподвижна, но променена. Все едно — той протегна ръка, сякаш търсеше правилната дума, — издава по-верни тонове.

Фаун, с ръце на кръста, го погледна малко ядосано, сякаш искаше да я отведе на място, където не можеше да го последва.

— Значи — започна тя бавно, — щом нещата движат същността си, дали ако бутнеш същността им, ще задвижиш нещата?

Даг примигна смаяно. Дали шансът, или логиката бяха провокирали този въпрос, който беше твърде близко до най-съкровените Езерняшки тайни? Той се поколеба.

— Има такава теория. Искаш ли да видиш как Езерняк би преместил същността на купата от единия край на масата до другия?

— Покажи ми! — Очите й се разшириха.

Той се наведе, протегна ръка и леко бутна купата напред.

— Даг! Мислех, че ще ми покажеш магия.

Той се усмихна, най-вече защото не може да я гледа и да не го прави.

— Да се опитваш да местиш неща чрез същността им е като да буташ късия край на дълга ръчка. Винаги е по-лесно, ако го направиш с ръка. Въпреки че… — Поколеба се отново. — Казват, че старите магьосници се свързвали на групи, за да правят великите си магии. Като да слееш същността си с някой, за да го излекуваш, или когато любовниците се оплетат, но в много по-големи мащаби.

— Вече не правите ли така?

— Не. Броят ни е твърде малък, а може и кръвните ни линии да са се омесили в мрачните времена. Във всеки случай е забранено.

— А когато обхождате маршрут?

— Тогава е просто възприятие. Като разликата да усетиш нещо с ръка или да го бутнеш.

— А защо бутането е забранено? Или само събирането на групи за бутане не е позволено?

Трябваше да се сети, че думите му ще предизвикат още въпроси. Да подхвърлиш само един факт на Фаун беше като да дадеш на гладна глутница само едно парче месо.

— Заради лошите спомени — отвърна той уклончиво. От това как тя се намръщи, разбра, че увъртането няма да свърши работа, и реши да й отвлече вниманието. — Мога да ти кажа, че патрулите в Лутлия няма да оцелеят, ако не се научат да отблъскват комарите чрез същността им. Много гадна напаст, направо ще ти изпият всичката кръв.

— Използвате магия, за да гоните комарите? — Фаун сякаш не можеше да реши дали да се впечатли, или да се обиди. — Ние разполагаме с рецепти за една ужасна гадост, с която си мажем кожата. Като разбереш какво слагат вътре, с радост ще се оставиш да те изпохапят.

— Казват, че ние сме пропаднал народ, и аз го вярвам. Древните са издигнали градове, кораби и пътища, променили са телата си и накрая са докарали света до разруха. Но дотогава сигурно е било много хубаво. А аз гоня комари. О, и мога да призовавам коня си, след съответната тренировка. И да излекувам раните на някого, ако имам късмет. Общо взето това са магическите умения на Даг.

— И да убиваш злини — добави тя бавно.

— Е, да, това е основното.

Той я придърпа и заглуши следващия й въпрос с целувка.