Читать «Омайване» онлайн - страница 71

— Даг, понякога кобиш като гарван… — изсумтя Рази.

— Е, господа? — чу се гласът на Мари. — Болят ли ви краката?

Фаун се обърна и се усмихна на водачката, която бе дошла до тяхната маса.

Рази отвори уста, но Даг побърза да го прекъсне.

— Не отговаряй на това. Въпросът е подвеждащ. Правилният отговор е: „Не знам, Мари, защо питаш?“

Мари изви устни и отвърна със сладък глас:

— Радвам се, че зададе този въпрос, Даг.

— Май отговорът не беше чак толкова правилен — ухили се Ютау.

— Какво стана с поправката на приспособлението за ръката ти? — продължи Мари.

— Ще е готово до утре вечер. — Даг направи гримаса. — Трябваше да обиколя няколко места, докато намеря човек да го поправи без пари. Тоест в замяна на това, че сме спасили живота, къщата му и всички наоколо.

— Естествено си забравил да споменеш, че точно ти си нанесъл решителния удар — обади се сухо Ютау.

— Всъщност не беше точно така. — Даг сви рамене. — Второ, никой от нас не може да се справи без останалите, така че са задължени на всички ни. Никой не трябва да се моли.

— В интерес на истината — продължи Мари, все едно не е чула коментарите, — утре имам работа за еднорък човек. В склада има доста карти и патрулни дневници, които трябва да се прегледат наново. Искам някой опитен да ги огледа и да разбере как сме пропуснали тази злина, за да не се случва в бъдеще. Искам и списък на близките сектори, които напоследък сме занемарили. Ще останем няколко дена тук, за да се възстановят ранените и да поправим оборудването.

При тези думи лицата на Ютау и Рази светнаха.

— Тъкмо ще наваксаме с някои от местните маршрути — продължи Мари. — И то така, че хората от Гласфордж да ни видят. Ще им изнесем представление.

— По-добре да предложим да им върнем злината, ако не са доволни от работата ни — изсумтя Даг.

Рази се задави с бирата и Ютау го потупа услужливо по гърба.

— Как ми се иска да можехме! — каза младият патрулен, щом успя да си поеме дъх. — Само да им видя физиономиите на тия тъпи фермери!

Фаун усети как нарастващото й удоволствие от компанията на патрулните се стапя, а Даг се стегна.

Мари ги погледна загадъчно, но се оттегли, без да коментира. Фаун си спомни какво си бяха говорили за простотията.

— Патрулирането около Гласфордж си е като ваканция — продължи Рази, без да се усеща. — Вярно, че яздиш цял ден, но поне вечер спиш в истинско легло. И има истинска баня! Не се налага да си готвиш храната на лагерния огън. Градът предлага множество дребни удоволствия.

— И все пак фермерите са построили този град — измърмори Фаун, сигурна, че Даг е усетил пропуснатото „тъпите“.

— Фермерите отглеждат жито, плодове и зеленчуци — Рази сви рамене, — но кой е отгледал фермерите? Ние.

„Какво?!“

Ютау, който явно не беше толкова завеян като другаря си, се намеси.

— Искаш да кажеш, че са го направили предците ни. Доста смело си приписваш чужди заслуги.