Читать «Омайване» онлайн - страница 69

— Всъщност не. — Мари наклони глава. — Макар че, ако имам възможност, бих си върнала сина.

— Колко деца имаш?

— Пет — отвърна Мари с майчинска гордост, която изглеждаше досущ фермерска, макар че тя сигурно щеше да отрече.

На вратата се почука и се чу гласът на Даг.

— Мари, може ли вече да вляза?

— Влизай.

— Как е тя? Оправя ли се? Успя ли да слееш същностите? Укрепи ли я?

— Оправя се според очакваното. Не съм правила нищо със същността си, защото времето и почивката ще свършат същата работа.

Даг изглеждаше разочарован.

— Намерих ти стая на долния етаж, Искрице. Уморена ли си?

Тя осъзна, че е изтощена, и кимна.

— Добре, ела да те заведа да си починеш.

Мари потърка устни и изгледа племенника си със свити очи. Фаун се зачуди какво толкова вижда, че не иска да го коментира. Може би затворените усти се предаваха в семейството както златистите очи? Фаун взе нещата си и го последва.

— Не се оставяй Мари да те изплаши — каза Даг и прокара ръка по гърба й, докато слизаха по стълбите. След това завиха по коридора.

— Напротив. Харесах я. — Фаун си пое дъх. Някои тайни не биваше да се пазят. — Разказа ми някои неща за жена ти и Вълчия хребет. Смяташе, че трябва да знам.

През следващите няколко крачки цареше мълчание.

— Права е.

Това очевидно бе всичко, което щеше да каже.

Стаята на Фаун беше малка, като на Мари, само че гледаше към улицата вместо към конюшнята. Имаше мивка, завеси и завивки в един цвят и изглеждаше много уютно. В страничната стена имаше врата, която водеше в съседната стая. Даг внимателно спусна резето.

— Къде е твоята стая?

— Там. — Той посочи залостената врата.

— Добре. Ти ще си починеш ли? Не ми казвай, че не ти трябва лечение. Видях натъртванията ти.

— Ще трябва да намеря сарач. Ако искаш, ще те взема на вечеря.

— Чудесно.

Той се усмихна и тръгна да излиза.

— Тук май само казвам на хората да спят.

— Да, но аз мисля да го направя.

„Тази усмивка трябва да бъде обявена извън закона“.

На стената имаше огледало от местно стъкло. Фаун разкопча яката на синята си рокля.

Синината от лявата й страна вече бе лилава, а по бузата й личаха белезите от ноктите на глинения. Следите по врата, където я бе хванала злината, бяха в ярък контраст с кожата. Имаха грозен черен оттенък, по-различен от всички рани, които бе виждала. Ако имаше някакъв специален номер да се изцерят, Даг щеше да го знае. Все пак според Мари той имаше огромен опит със злините.

Тя отиде до прозореца и мярна дългата му фигура, тръгнала към площада. Прозя се, свали роклята и обувките си и се мушна в леглото.

10.

Даг се върна за вечеря, както беше обещал. Фаун си облече хубавата рокля от зелен памук, ушита от леля й Нати, и го последва на долния етаж. Шумната глъчка, идваща от общото помещение, я постресна.

Даг забеляза колебанието й и прошепна усмихнато:

— Патрулните са доста шумна компания, когато са заедно, но ти не се притеснявай. Няма нужда да отговаряш на въпроси, ако не искаш. Можем да кажем, че все още си шокирана от схватката със злината и не искаш да говориш за това. Те ще се примирят. — Ръката му се вдигна към яката й и Фаун осъзна, че той се опитва да разкрие по-добре белезите на шията й. — Смятам, че не е нужно да обясняваме на останалите какво се случи с втория нож.