Читать «Омайване» онлайн - страница 70

— Добре — отвърна облекчено Фаун и му позволи да я въведе в помещението.

Масите бяха пълни с високи застрашителни патрулни, поне двадесет и петима, всичките с прашни дрехи. Влизането им бе посрещнато с викове, свиркания и тропане по масите, както и закачливи подмятания за тридневното отсъствие на Даг. Грубостта на шегите бе смекчена от истинската радост в гласовете. Даг отвърна с насмешлива усмивка:

— Ама и вие сте едни следотърсачи! Сигурен съм, че ще умрете от жажда на две крачки от бъчва с дъждовна вода!

— Предпочитаме бъчвите с бира! — обади се някой.

Даг огледа помещението и поведе Фаун към една квадратна маса в дъното, на която седяха само двама души, Рази и Ютау. Те махнаха за поздрав и Рази бутна подканящо един стол с крак.

Фаун не беше сигурна кои хора са на Мари и кои на Чато, защото двата патрула се бяха омешали. Разделението явно беше по възраст, защото на една маса седяха шестима с побелели коси, включително Мари и две други жени. Младата жена с превързаната ръка седеше с трима младежи, които се надпреварваха да предлагат да й нарежат месото, а тя се кикотеше и ги отблъскваше с вилицата си. Фаун забеляза, че мъжете в патрула са на всякаква възраст, докато жените са или много млади, или доста по-стари, и си спомни думите на Мари. Вероятно в лагерите беше обратното.

Между масите сновяха чевръсти слуги — носеха подноси, отрупани с храна и пиене. Патрулите явно предпочитаха бързината и количеството пред благоприличието и Фаун се почувства в по-познати води.

Щом седнаха, Рази скочи и донесе прибори и чаши, както и достатъчно храна и напитки. Патрулните затрупаха Даг с въпроси за приключението им, като хвърляха предпазливи погледи към Фаун. Той отговаряше кратко и ясно, като понякога използваше тактиката с контравъпросите, която бе приложил със семейство Хорсфорд. Най-накрая двамата се примириха и го оставиха да хапне на спокойствие.

— Тази вечер всички са много щастливи — отбеляза Ютау. — Особено Мари. За радост на нас, които сме й подчинени.

— Дали двамата с Чато ще ни позволят да направим поклон, преди да тръгнем? — попита Рази с копнеж.

— Чато изглежда развеселен — отвърна Ютау и кимна към друга маса, макар че Фаун не можа да разбере кой е водачът. — Може и да ни излезе късметът.

— Какво е поклон? — попита Фаун.

— Празненство в патрулен стил — усмихна се Рази. — Обикновено ги организираме, когато празнуваме убийство или когато се съберат два патрула. Винаги е приятно да общуваш с друг патрул. Не че не се обичаме, но като седим по цели седмици в една и съща компания става досадно. А в поклона има музика. Танци. Бира, ако успеем да намерим.

— Тук поне има достатъчно бира — отбеляза Ютау.

— Натискане по тъмните ъгли… — Рази отметна края на плитката си.

— Достатъчно, тя схвана идеята — прекъсна ги Даг с усмивка. Фаун се зачуди дали не си спомня разни неща. — Може и да стане, но ви гарантирам, че Мари няма да разреши, преди да свършим прочистването. Поне доколкото е възможно. — Нещо над рамото на Фаун привлече погледа му. — Предсказвам, че преди забавлението ще има зор.