Читать «Омайване» онлайн - страница 67

— О! — Фаун въобще не бе помислила за плодовитостта си. — Това случва ли се и с други жени, след помятане?

— Понякога. Или пък след тежко раждане. Женските органи са деликатни. Понякога се чудя как изобщо работят, след като толкова неща могат да се объркат.

Фаун кимна и посегна да прибере ножа със синята дръжка, който все още лежеше на леглото.

— Е — попита Мари иронично, — кой е притежателят на другата половинка от зареждането? Някой фермерски негодник?

— Само аз. — Фаун стисна зъби. — Този негодник каза, че не искал да има нищо общо. Точно затова се махнах.

— Никога не съм разбирала фермерите.

— Сред Езерняците няма ли негодници?

— Ами… — Мари направи многозначителна пауза.

Фаун прочете надписите по костеното острие.

— Даг е искал да го забие в сърцето си един ден, нали? — Поне такова е било намерението на тази Каунео, знаеше го.

— Да.

Сега не можеше. Поне това беше успокоителна мисъл.

— И ти си имаш, нали?

— Някой трябва да дарява смърт. Патрулите разбират това най-добре.

— И Каунео ли е била патрулен?

— Даг не ти ли каза?

— Каза, че е жена, която умряла преди двадесет години, някъде на северозапад.

— Това е малко сбито дори за него. Не е моя работа да разказвам неговите истории, но ако ще пазиш този нож, фермерче, по-добре да знаеш откъде идва.

— Да — отвърна Фаун твърдо. — Омръзна ми да правя глупави грешки.

Мари я изгледа сякаш одобрително.

— Добре. Ще ти разкажа късата версия, както казва Даг. — Дълбокото поемане на дъх показваше, че историята няма да е много кратка.

— Каунео беше жената на Даг.

Фаун трепна, но не от изненада.

— Разбирам.

— Загина на Вълчи хребет.

— Не ми е споменавал за никакъв хребет. Каза само, че било лоша война. — Всъщност едва ли имаше добри войни със злините.

— Момиче, Даг не говори за Вълчи хребет с никого. Това е една от особеностите му, с които трябва да свикнеш. Лутлия е най-голямата и най-дивата провинция, с най-малко Езерняци, които да патрулират. Студени блата, гъсти гори и ужасни зими. Останалите провинции изпращат най-много млади патрулни там, но те никога не достигат.

— Каунео произхождаше от известен патрулен род — продължи Мари. — Много красива, всички я ухажвали. И един скромен млад водач на патрул от Изтока, който бил на втората си обиколка, спечелил сърцето й под носа на останалите. — В очите й се мярна гордост и Фаун разбра, че наистина му е леля. — Решил да остане. Двамата разменили обвързващи гривни, което ще рече, че са се оженили, както казвате вие, и той бил повишен в капитан на рота.

— Значи Даг не винаги е бил патрулен?

— Това момче щеше вече да е лейтенант на провинция, ако не беше… — Мари изсумтя. — Както и да е. Повечето патрули са като лов и не се случва нищо. Възможно е дори да патрулираш цял живот и да не участваш в убийство на злина. Въпрос на шанс. Даг си има начини да подобри тези шансове. Но ако някоя злина се окопае, започва истинска война. Тогава направо ни се разказва играта.