Читать «Омайване» онлайн - страница 57

— Добре. Но вече трябва да се замисля за някаква работа, след като трябва да се справям сама. Добре че срещнахме семейство Хорсфорд. Приятни хорица. Може би те ще ми помогнат да започна някъде.

Нямаше ли да се прибере? Нито перспективата да се върне при Съни Тъпия, нито тази да стане камериерка в Гласфордж му се струваха особено приятни.

— По-добре да изчакаме какво ще каже Мари за ножа, преди да правим планове.

— Хм. — Очите й потъмняха и тя отново се притисна в него.

Горският покой отново унесе Даг. Светлината и чистият въздух, леката походка на кобилата и сгушената в него Фаун, която постепенно се отърсваше от напрежението, го докараха до състояние да не иска нищо повече. За момент беше свободен от всички задачи и задължения, които го тласкаха към несигурното бъдеще.

— Как се чувстваш? — промълви в ухото на Фаун. — Боли ли те?

— Не е по-зле, отколкото като закусвахме. По-добре от снощи. Мисля, че се оправям.

— Чудесно.

— Даг… — поколеба се тя.

— М?

— Какво правят Езернячките, като се забъркат в проблеми като моя?

Въпросът го озадачи.

— Кой проблем?

Тя изсумтя леко.

— Вярно, че напоследък ми се събраха повечко. Говоря за бебе и липса на съпруг. Сламените вдовици.

Можеше да усети тъгата и вината, която изпитваше при това напомняне.

— Ами… при нас не става точно така.

Фаун се намръщи.

— Нима младите Езерняци са наистина… благопристойни?

— Ако имаш предвид дали си държат гащите закопчани, не — засмя се той. — Младите са си млади, независимо дали са фермери, или Езерняци. Всички минават период, през който откриват нещата.

— Каза, че жената кани мъжа в шатрата си.

— Ако е късметлия.

— Тогава как… — Тя объркано спря.

Даг най-сетне разбра какво иска да го пита.

— О, това е свързано с нашата същност. Когато е онова време в месеца, когато жената може да зачене, в същността й се появява красива шарка. Ако времето и мястото не са подходящи за дете, жената и мъжът се задоволяват по друг начин.

Фаун мълча доста дълго. Накрая попита:

— Как?

— Какво как?

— Как го… правят? По какъв начин?

Даг преглътна тежко. Колко ли знаеше това момиче? Според въпросите й явно не беше много. Откъде ли трябваше да започне?

— Ами, да речем, с ръце.

— С ръце?!

— Докосват се и се галят, докато не свършат. Езикът и устата също вършат работа.

— Да свършат ли?

— Докосват се един друг, както когато го правиш сам, но с компания е по-добре. Не е… самотно.

Лицето й се изкриви.

— А. Знам, че момчетата го правят. Предполагам, че и момичета могат да им го правят. Харесва ли им?

— Ами… да, принципно — отвърна Даг предпазливо. Неочакваният развой на разговора започваше да влияе на ума и тялото му. „Успокой се, старче“. За щастие, тя не усещаше топлата вълна, минаваща през него. — Според моя опит и на момичетата им харесва.

Последва нова дълга пауза.

— Това нещо Езерняшко ли е? Някаква магия?

— Не, макар че има трикове, които можеш да правиш със същността си, за да подобриш усещането. Нашите жени и фермерките са еднакво магични в това отношение. Фермерите също имат същност, просто не могат да я усетят. — „Благодаря ви, липсващи богове“.