Читать «Омайване» онлайн - страница 43

— Искрице, те са ти задължени за злината. Както и всички останали.

Тя го изгледа твърдо и Даг се предаде.

— Добре. Но няма да подскачаш наоколо, докато съм с гръб, нали?

— Кървенето съвсем намаля. Може би скоро ще престане.

— Надявам се. — Той й кимна окуражително и отиде за кошницата.

Фаун изгледа Даг, който се скри зад плевнята, и се наведе над ризата. След като приключи с нея, си потърси друга лесна задача, която да й е по силите. Не искаше да се меси в работите на другата жена, но имаше няколко износени облекла, с които беше безопасно да опита. Например детската рокличка. Замисли се колко ли хора са живели тук и къде са отишли. Щеше да е странно, ако зашиваше дрехите на мъртвец.

Даг се появи след час. Спря пред кладенеца и махна мръсната си риза, за да се измие с кафявия сапун. Явно в тази жега погребването на кучетата бе особено неприятна работа. Не можеше да си представи как е успял да се справи с лопатата само с една ръка. Въпреки че пък извади вода с ведрото доста сръчно. Накрая потопи цялата си коса и после я изтръска като куче. Нямаше с какво да се обърше, но пък така поне щеше да му е прохладно. Фаун си представи как бърше гърба му и пръстите й се спускат по твърдите мускули. Даг не се бе възпротивил предишната вечер, когато бе измила ръката му, но това си беше подготовка за медицинските процедури. Харесваше ръката му, дългите пръсти с добре изрязани нокти и силата, която излъчваше.

Той седна на верандата и облече собствената си риза с усмивка, нави ръкавите. Слънцето вече се спускаше към короните на дърветата, където пътят изчезваше в гората.

— Гладна ли си, Искрице? Трябва да ядеш.

— Малко. — Тя остави шивашките принадлежности настрана. — Ти също. — Може би щеше да й позволи да седне на кухненската маса и да помогне в приготвянето на вечерята.

Даг внезапно се изправи и погледна към пътя. След миг кобилата в пасището също вдигна глава и наостри уши.

След няколко минути откъм дърветата се зададе цяла процесия. Четирима мъже, единият яздеше кон за оране, а останалите вървяха пеша; няколко крави в колона; седем-осем овце, подкарвани от високо момче с тояга.

— Явно някой се прибира — каза Даг. Очите му се присвиха, но от гората не излязоха повече фигури. — Проклятие. Няма патрулни.

Той спусна левия ръкав над чуканчето си, без да каже нищо повече. Фаун с известно притеснение забеляза, че десният все още е навит. Веселият вид бе изчезнал от лицето му и сега то отново изглеждаше навъсено и угрижено.

7.

Фермерите ги забелязаха и спряха. Старецът на коня остана назад. Момчето отвори вратата на пасището и започна да вкарва добитъка вътре. Първите няколко животни влязоха и веднага започнаха да пасат. Останалите бързо ги последваха. Тримата мъже тръгнаха бавно към къщата, стиснали инструментите си като оръжия: вила, мотика и нож за дране.

— Ако това са стопаните, значи са преживели доста лоши дни — каза Даг. Фаун не беше сигурна дали това е предупреждение, или просто наблюдение. — Стой спокойно, докато се уверят, че не съм заплаха.