Читать «Омайване» онлайн - страница 19

Ако въобще се върнеше. Не беше казал точно. Мисълта образува неприятно студено кълбо в стомаха й. „Стига. Не бъди глупава“. Най-доброто лекарство срещу лошите мисли беше трудът, но точно сега се чувстваше изморена.

В една от другите стаи намери кошница с шевни принадлежности, която грабителите бяха пропуснали, заради парцалите отгоре. Вътре имаше добър набор от игли и остри ножици. Дали всички глинени на морящата твар — злината — бяха мъже? Или имаше и жени? По-скоро не.

Реши да зашие съдраните дюшеци, като отплата за храната, за да не се чувства като крадец. Шиенето не беше най-доброто й умение, но правите бодове не бяха трудни, а и така поне стаята нямаше да е пълна с летящи пухчета. Изнесе ги на верандата заради светлината, а и за да гледа пътя за високия — и за който и да дойдеше. Пръстите й заработиха с равномерен ритъм. Тишината и спокойната работа позволиха на ума й да се върне към сутрешния ужас. От спомените й стана лошо и започна да трепери. Затова реши да насочи мислите си към Езерняците.

За тях „фермер“ означаваше всеки, който не е Езерняк. Граждани, миньори, рибари, разбойници — всички бяха фермери в очите на Даг. Беше чувала за едно момиче от Кошотон, което било съблазнено от пътуващ търговец Езерняк. Бягала три пъти на север към техните земи, но неговите хора я връщали обратно. Накрая се обесила в гората. Фаун се чудеше каква точно е поуката от тази история.

„Момичетата трябва да стоят настрана от Езерняците“ беше очевидна, но може би истинската беше: „Ако нещо не стане отведнъж, не пробвай сто пъти, а опитай нещо различно“. Или пък: „Не се отказвай лесно“, или „Не ходи в гората“.

Безименното момиче бе умряло от несподелена любов, но Фаун се чудеше дали не е било от гняв. Трябваше да признае, че и на нея й бяха минали подобни мисли след разговора с тъпия Съни — да, Съни Тъпия, — макар че тогава не искаше да умре, а да го накара да се почувства зле, като нея. Тогава не мислеше, че няма да е жива, за да се наслади на отмъщението си, нито пък че той ще вземе да се почувства виновен толкова бързо. А на следващата сутрин вече имаше други идеи. Може би истинският урок беше: „Утрото е по-мъдро от вечерта“.

Замисли се дали и онова момиче е било бременно. След което се зачуди как ли високият мъж бе разбрал, само с един поглед на златистите си очи, които в един момент бяха като студен метал, а в друг топли като лято. „Магьосничество, а?“ Даг не приличаше на магьосник. Не че знаеше как би изглеждал един истински де. Приличаше на много уморен ловец, който отдавна не се е прибирал. И който понякога се превръща в плячка.

„Момиченце“. Може би само предполагаше. Шансът си беше петдесет на петдесет. Поне беше окуражителна мисъл. Обичаше момичетата. Едно момче, дори невинно, щеше да напомня твърде много за Съни. Не искаше да става майка толкова рано, но след като щеше да се случи, поне можеше да се постарае да бъде добра майка. Погали се по корема. „Няма да те предам“. Дръзко обещание. Как щеше да опази едно дете, след като не можеше да се грижи за себе си? „Отсега нататък ще съм по-внимателна“. Всеки може да сгреши. Въпросът беше да не повтаря грешките си. Скоро търпението и силите й взеха да привършват. Насиненото лице я болеше. Натрупа дюшеците в единия ъгъл на кухнята, защото в другата стая още цареше безпорядък, а тя вече нямаше сили. Настани се на купчината. Едва-едва регистрира миризмата им и факта, че имат нужда от почистване, след което очите й се затвориха.