Читать «Омайване» онлайн - страница 144

Беше време за роклята, хубавата от зелен памук, изпрана и огладена. Другата й хубава рокля беше вълнена и ставаше за зимата. Даг вероятно щеше да си спомня тази от нощта в Гласфордж, когато я бе разопаковал като подарък. Това си беше тяхна тайна, но пък сигурно щеше да стопли сърцето му. Джинджър и Фили я облякоха внимателно, за да не развалят прическата и лилиите.

На вратата се почука и някой влезе, без да изчака разрешение. Беше Уит. Погледна Фаун и примига. Отвори уста да каже някоя от обичайните си глупости, но след това размисли и се усмихна неспокойно.

— Даг пита за оръжията — започна малко неуверено. — Иска да си ги сложи всичките. Ама всичките, наведнъж. Според него това показвало какво носи патрулният в шатрата на булката си. Флеч пък каза, че никой не трябва да носи оръжия на сватба. Татко каза, че не знае какво да прави. Даг каза да питаме теб.

Фаун щеше да отговори, че това е и неговата сватба и трябва да зачитат неговите обичаи, но вместо това полюбопитства.

— Всъщност за колко оръжия става дума?

— Ами за начало, онова дългото чудо, дето го нарича боен нож. Освен това има един, който носи в ботуша, и един окачен на бедрото. Не знам за какво са му три ножа, като има само една ръка. Освен това смешният му лък и колчанът със стрелите, на който има още малки ножове. Съжалява, че не носи меча на баща си, той бил в лагера, както и някакво копие за бой от кон, което също не е тук. За щастие.

Джинджър и Фили се бяха намръщили.

— Толкова натоварен човек сигурно ще дрънчи, като ходи — продължи Уит. — А пък ако вземе да падне в някой вир… — Явно кипеше от ентусиазъм. — Дали е убил някого с тоя арсенал, а? Сигурно. Докато се къпехме, видях, че има цял куп белези. Но пък е имал и много време да ги натрупа. Дали е нервен покрай сватбата, а, как мислиш? Не му личи, но пък при него не може да разбере човек.

Чудно как Даг не беше полудял с Уит за помощник. Фаун се замисли колко ли хора всъщност е убил с оръжията си.

— Кажи му да вземе само бойния си нож. — Може пък оръжията да му действаха успокояващо. — Кажи му, че ножът е достатъчен. Ние ще го разберем.

— Добре. — Уит не бързаше да излиза, а се чешеше по главата.

— Ризата добре ли му стои? — попита Фаун.

— Ами… Май да.

— Май? Не го ли погледна? Уф! Въобще не трябваше да те питам.

— Хареса му. Непрекъснато я пипа с пръстите, дето стърчат от превръзката, сякаш усещането му харесва. Но не мога да си обясня едно нещо. Трябваше да му помогна с копчетата на панталоните. Чудя се как ли се е справял през последната седмица? Щото не съм го виждал да ходи разкопчан. Може да е невероятен магьосник, но все трябва да ходи по нужда, нали така…

— Уит, изчезни!

Джинджър и Фили забелязаха, че Фаун се изчервява, и се разкикотиха.

Уит естествено не разбираше от намеци.

— Щото знам, че аз, татко и Флеч не сме му помагали, а близнаците хич не го обичат. Може да е била Нати, но най-вероятно си била ти. Ау! — Той изпищя, когато Нати го цапна с бастуна си през коленете.